XIV Архитектурно биенале, Венеция, юни–ноември 2014 част II

(1 глас, средно 5.00 от 5)
_10_Monditalia_-_

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА АРХИТЕКТУРАТА (II част)

 „Въпреки, че информацията се обработва с нови инструменти и актуализирането й става все по-лесно, се появява опасността да ни завладеят конформизма и безразличието. Те водят до пасивност и загасят желанието да се създава изкуство и архитектура. Експозицията на биеналето е задължена да се противопостави на тази тенденция; тя трябва да намери начина да спре движението към конформизма и да съживи творческия порив. Преоткриването на отправните точки за по-доброто изразяване на тези желания е една от амбициите на настоящето изследване, адресирано към професионалистите, но и към широката публика.”                                   
                                                                             Паоло Барата, Директор на Венецианското биенале  
 
                                                
Биенале ‘14, под общото название „Фундаменти”, се състои от три взаимосвързани изложби разработващи цялостната концепция: „Усвояване на модернизма 1914-2014” е темата на националните павилиони, насочваща към специфичните процеси съпътстващи възприемането му;  „Мондиталия” в Arsenale разкрива глобалната картина на развитието на държавите, чрез проекти за страната домакин Италия в 41 изложби, филми и театрални продукции; „Елементи” в Централния павилион, концентрира вниманието върху елементите на сградите.
_2___-__sn.2
_3__-____sn

ИЗЛОЖБАТА „ЕЛЕМЕНТИ”, ЦЕНТРАЛЕН ПАВИЛИОН
 
Тя носи най-силното послание на Директора Рем Кулхас и се фокусира върху архитектурните елементи, които са общото в архитектурата преди, сега и завинаги. Някои от тях, например асансьорите и ескалаторите, според Кулхас "никога не са били истински включени в идеологията или обяснени от теорията на архитектурата”. Той се опасява, че под напора на техниката и дигитализацията, архитектурата е неспособна да осмисли целия си репертоар. Затова се опитва да приземи архитектите до фундаментите на професията, да изгони звездите и да я разпадне до основните „банални” елементи. Целта на изложбата е да задейства модернизирането на основата на архитектурата и архитектурното мислене, като своеобразен рестарт на системата.  
В продължение на две години, екипът и Харвардския университет по дизайн изследват под микроскоп глобалната история на всеки елемент (възникване, развитие, механизиране и модернизация) и бъдещето (роботизиране, кибернетизация). Значителното познание по темата е обобщено в книга с 15 части, извадки от които присъстват като едроразмерен каталог в съответните зали, оформени като производствен цех, музей, архив, лаборатория и макетна работилница.
Входното пространство на павилиона под изрисувания купол е превърнато в централен експонат с ивицата окачен таван и плътната зона от технологични машинарии над него, която е  далеч от полезрението на архитектите. Своеобразната алегория на съдбата на Елементите ни подготвя за уникалното изследване по петнадесетте теми, определени от Кулхас: таван, прозорец, коридор, под, балкон, фасада, камина, стена, тоалетна, ескалатор, асансьор, стълба, рампа, покрив, врата. 
_4-1_-_sn.4-1
_4-2__-__sn.4-2
_4-3__Eskalator
_4-4____Drajki

Експозицията е дори забавна с многобройните си артефакти: реални исторически прозорци, взети от колекция на Обединеното кралство; старинни и модерни тоалетни; модели на китайски исторически сгради от холандски музеи; построени стени от истински материали. Подчертаната вещественост създава усещането, че изложбата е своебразен каталог на строителни продукти, с принизено отношение към проблематиката на съвременните сгради. 
Някои от залите ни очароват с оригиналните си находки от далечното минало, дори бъдещето. Инсталацията за генезиса на китайския покрив показва как изграждането на сложната дървена конструкция е била стандартизирана още през 12-ти век, за да се предотврати преразхода и корупцията. Някои от темите, като Коридори, ни притесняват, до известна степен, с представянето си; други предизвикват носталгия, като Прозорците, които са били продукт на логиката и ръчното майсторство, а днес са напълно роботизирани.
_5__-__sn.5
6___-__sn.6

Балконът ще запомним с неговото световна значимост: "Без балкона, историята на цивилизациите щеше да бъде различна." Стените и фасадите са изработени от груб кирпич, дърво, хартия, метал, стъкло…със светодиоди. Демонстрирана е кинетичната мембрана на бъдещето.
_8-1_-_sn.8-1
_7__-_bambukova__stena_sn.7
_8-2_-_sn.8-2
_7__-___sn.7
9__-__

 
Този раздел от биеналето, адмириран от най-младите, предизвиква и сериозни критики относно едностранното представяне на темата. Задълбочените исторически изследвания на елементите не могат да компенсират дори и намека за тяхното използване, особено липсата на холистично отношение към сградата. Според Кийран Лонг, куратор на съвременна архитектура във Victoria & Albert Museum: „Това биенале, въпреки неговата мисия да осигурява общия фундамент на архитектурата, всъщност разкрива Кулхасианската психика на човека, дълбоко впримчен в явленията които регистрира. Всяка зала е обсебваща серия от препратки, като изобщо не става ясно дали изложените цитати се поддържат или отричат.”1 
Питър Айзенман сравнява Изложбата Elements с „език без граматика” и се обосновава значително по-успешно - "Всеки език е граматика. Така, че ако архитектурата се счита за език, елементите не са от толкова голямо значение. Това, което изключително ми липсва тук е граматиката." Той отива още по-далеч, изпитвайки своето красноречие: "Рем Кулхас представя биеналето като la fine: края на кариерата си, на своята хегемония и митология, края на всичко, края на архитектурата."
MONDITALIA, АРСЕНАЛЕ 
 
_10__-__10
_11-1__-____sn.11
_11-2__Zigonia_sn.11a

Мондиталия е изложбата от специално поръчани изследователски проекти, в която се влиза през драматичния вход състоящ се от хиляди стъклени крушки и кристали Сваровски. Тя има за цел да освети проблемите на архитектурата чрез Италия, движейки се от Юг към Север, да визуализира различните процеси и факторите за нейните проявления. Четиридесетте проекта правят архитектурно-културна дисекция на страната домакин на биеналето: от нощните клубове, гарите на Мусолини, разкопките на Помпей, до архитектурата на хедонизма и резиденциите на италианските мафиоти, вилите на остров Капри и разтапящите се ледници в Алпите. Всяка една от достойните теми не доскучава дори за минута, защото са онагледени от осемдесет култови италиански филми, които се прожектират едновременно. В някои зали са мобилизирани танцът и музиката. 
Сребърен лъв за изследователски проект на Monditalia, е присъден на Странни продажби. Милано-2 и политиката на директен TV урбанизъм. 
12-1__-_Sales_Oddity_3_09
_12-2__-_Sales_Oddity_sn.12-2_Oddity_010
_13___-_RADICAL_PEDAGOGIES_5_sn.13

Андре Жак увлекателно разконспирира ролята на телевизията - най-силния медиен манипулатор в инвестиционната политика на Берлускони. Филмът разкрива, как силата на медиите завзема различните социални (физически или политически) пространства в Италия, както би могло да стане и в друг международен контекст, доминиран от съвременните технологии и нео-либерализъм. Трите Специални отличия получават: „Радикална педагогика: Акция-Реакция-Взаимодействие” която архивира и обяснява радикалните архитектурни експерименти на 60-те и отражението им върху архитектурното образование. Изложбата доказва, че знанието се създава и развива в мрежа, извън националните граници и идентичност; Intermundia е безпристрастен анализ на емигрантската вълна от Африка към о. Лампедуза, проблемите на икономическата миграция в контекста на охраняемата граница - все по-определящ елемент на европейското общество; Italian Lines очертава обратния процес, размиването на вътрешно-европейските граници по алпийските вододели поради климатичните промени. Те могат да бъдат определени и коригирани от съвременната техника, но движението им разкрива напрежението между стремежа към самозащита и свободното придвижване.  
Мондиталия разкрива, колкото политическо-икономическия пейзаж на Италия, толкова и архитектурно-пространствената среда. Страната може да се разглежда като микрокосмос на западния свят, съчетаваш невероятни дадености с невъзможността да ги осъзнае и използва. Ролята на архитектурата, като специална обществена надстройка, се разглежда от аспекта на баналното, икономиката, политиката, социума … до космичното. Това са местата, където гражданите и архитектите се връщат на сцената (след като са изгонени от Централния павилион) и ни напомнят по всевъзможни начини защо архитектура е толкова важна. 
Ключът към 14 Архитектурно биенале се крие, може би, в авторската изложба на Кулхас, включена в Мондиталия, третираща преживяванията му в библиотеката „Лаурентана” на Микеланджело. Той анализира творбата по отношение на "елементите" на уникалния интериор, решен като обърната навътре фасада. Но когато трябва да обясни драматичното им въздействие, така близо до трансцеденталното, той се отдръпва и прекратява разследването. Неговите размисли се явяват на много места в изложбите, като водещи послания или поддържащи цитати. 
Въпреки противоречивото възприемане, Рем Кулхас е дал всичко от себе си, за да преобрази биеналето в духа на задълбочените изследвания, фокусирани върху историческия анализ на елементите и процесите на архитектурата. Оценявайки усилията му високо, Паоло Барата, Директор на венецианското биенале, заключава: „Празнината между гражданското общество (като индивиди и институции) и архитектурата съществува от години. Вместо да определят изискванията си към нея, в изграждането на околната среда се забелязва дуализмът на излишеството и безразличието, както и опасността от конформизма - предпочитан от икономиката и технологията.…Вместо това, всяко произведение на архитектурата и изкуството трябва да се ръководи от съзнателното изразяване на нуждите и желанията на хората. С голям кураж и амбиция, Рем Кулхас прави преглед на историята на модерността през последното столетие и предлага нова перспектива за „елементите”, които трябва да съставляват отправната точка за съживяване и актуализиране на взаимоотношенията между нас – гражданите и архитектурата.” 3   
Но, докато постиженията на националните изложби в преосмислянето на процесите на Модернизма се оценяват силно позитивно, то смисълът и идеите, заложени в „Елементите”, убягват на много от посетителите. Остава открит въпросът, доколко ще се осъществи ре-старта на системата архитектура, подпомогнат от изследванията на биеналето. Със сигурност, обаче, 14-то Биенале на Кулхас е разтърсващото предизвикателство на мисълта, от което професията се нуждае за модернизирането на нейните основи.         
____________
1 От интервю с Кийран Лонг, http://www.dezeen.com
2 От интервю с Питър Айзенман, http://www.dezeen.com
3 От изявлението на Паоло Барата, Директор на венецианското биенале:  www.labiennale.org
Илюстрации: от автора 


Специален кореспондент за The Building: арх. Анета Трифонова
 
Сподели
 
Уебсайт на автора: www.dezeen.com

Новини

26 Март 2019, 14.41
Архитектурно студио miodesign получи приза „Apxитeĸтoн’2019“ за проекта на Хотелски...
25 Март 2019, 10.20
Комбинирано социологическо и икономическо изследване в рамките на Визия за...
22 Март 2019, 10.19
Все още, 2,1 милиарда души са забравени. „Стоим зад правото на всеки един“...
Медийни партньори
VIP медиен партньор