Фрай Ото - емблематичният новатор на леки мембранни конструкции е лауреат на Наградата „Прицкър” за 2015

(2 гласа, средно 5.00 от 5)
1.0______2000_._01
Наградата Прицкър 2015 се присъжда на Фрай Ото, в самия край на живота му, за визионерските му идеи, любознателен ум, колективен дух, свободно споделяне на знания и отговорно използване на ресурсите. 
 Фрай Ото е, без съмнение, един от най-емблематичните архитекти и инженери на 20 век, отдавна надсочил времето си и критериите за всяка награда. Той е известен със своите разработки в областта на леките мембранни конструкции, които имат очевидни предимства: приспособими, гъвкави, използват пестеливо ограничените ресурси на планетата. Затова те са още по-актуални днес, в сравнение с времето когато ги предлага за първи път, преди повече от 60 години. Неговите експерименти и чувствителна архитектура са повлияли на развитието на професията по целия свят. Освен архитект и създател на запомнящи се сгради и пространства, той развива уникалните качества на изследовател на конструкцията и формата, изобретател, инженер, строител, щедър учител и сътрудник, природозащитник и хуманист.

Той предвижда предизвикателствата, които се появяват пред изграждането на жизнената среда: пренаселеност, преходност, променливост, енергийни нужди, увеличаване размера на конструкциите и др. Фрай Ото е утопист, който никога не спира да вярва, че архитектурата може да направи по-добър свят за всички. 
Новината за смъртта му на 9 март 2015 г., на почти 90 години и няколко седмици преди официалното обявяване на наградата, е без прецедент в историята й. За щастие, скоро след решението на журито, Фрай Ото е лично информиран от Изпълнителния директор за удостояването му. Тогава реагира скромно: "Сега съм толкова щастлив да получа наградата и благодаря на журито и семейство Pritzker. Аз не съм правил нищо умишлено за да я спечеля. Моят стремеж е бил да създавам нови видове сгради, за да помагам на бедните хора, особено на пострадалите от природни бедствия и катастрофи. Ще използвам колкото ми остава от моя път за да помагам на човечеството. Пред вас стои един щастлив човек." 
1.1_______1972
1.2_______1972
1.5______

За разлика от архитектурата с тежки колони, камък и зидария, предпочитана в Германия, когато той израства, разработките на Фрай Ото са леки, отворени към природата и естествено осветени, демократични, нискобюджетни, енерго-ефективни, а някои от тях са временни.
Председателят на журито Лорд Палумбо се изказва поетично: „творчеството на Ото защитава свободата и олицетворява птица в полет, спускаща се и издигаща се по елегантни радостни дъги, без да се смущава от догмата за миналото. То е изключително завладяващо с чистите си линии и невероятното си инженерно решение, придавайки на съюза на формата и функцията невидимостта на въздуха който дишаме, и красотата която виждаме в природата."

Фрай Ото е най-известен с покритията на основните съоръжения в Олимпийския парк, Мюнхен 1972 (с Behnisch + Partner), съчетаващи лекота и здравина – комбинация която мнозина не са вярвали, че е постижима. Цялостното оформяне на околното пространство на стадиона, басейна и обществените пространства е впечатляващо и днес. Архитектът започва да изгражда въжени тентови покрития за временни изложби още през 50-те години - функционални и красиви "плаващи" покриви, които се издигат сравнително лесно, а след събитието се демонтират. От този период са Чадърите за турнето на Пинк Флойд, 1977 г. и сградата на Института за леки конструкции, създаден от Ото в Щутгарт.  
2.1___-_Expo_67__
Мрежестата кабелна конструкция на Немския павилион на Експо 67  в Монреал е предварително изготвена в Германия, сглобена на място и става връхната точка на изложбата, заради своята грациозност и оригиналност.

Заха Хадид (Лауреат на Прицкър 2004), се покланя пред своя учител и приятел, както и пред качествата му: „Флуидостта на творбите му, толкова вдъхновяваща, колкото бе дълбоката му изобретателност - убедителен манифест на логиката и единството на природата, показващ как архитектурното проектиране и инженеринг могат да подражават на морфогенезиса на природата. Колкото повече се развиват собствените ни изследвания и  дизайн, толкова повече ние се научаваме да ценим неговите пионерски произведения. Той ще продължи да влияе на архитекти и инженери за поколения напред.
2.2____-_
2.3___-
2.4___-
2.5___

 
Фрай Ото е вдъхновен от природните процеси и явления - от птичи черепи до сапунени мехури и паяжини. Конструкциите му са в хармония с природата и винаги се стремят да са оптимални – с максимална здравина при минимално количество материал и намеса в терена (книгата му Finding Form в съавторство с арх. Бодо Раш разисква оптималната форма в архитектурата, каквито са природните структури). В този смисъл той практикува идеите за устойчивост, дори преди да е измислена тази дума. Говори за необходимостта да се разбират "физическите, биологичните и технически процеси, които водят до изграждане на обектите."

Черупката използвана в Многофункционалната зала в Манхайм  от 1974 г. показва как, чрез просто и лесно изпълнимо конструктивно решение на дървена решетка, може да се създаде забележително гъвкаво пространство с дифузна светлина и странното чувство на безтегловност. Пасарелките в Мехтенберг,  свързващи пътеки в природния резерват в Рурска област, са оприличавани на азиатска бамбукова конструкция. Фрай Ото и дъщеря му Кристин развиват метода за изграждане от поцинковани  леки пръти и скоби, създавайки ветрилообразни подпори, които се подкрепят взаимно. Поради съмнението, че новата разработка няма да успее (подобно на покритието на Олимпийския стадион в Мюнхен), модифицираните скоби са тествани при реални натоварвания. 
3.1____Expo_2000__-_
3.2____Expo_2000_
3.3____-_
3.5____


Шигеру Бан
(Лауреат на Прицкър 2014), с когото правят Японския павилион на Експо 2000 в Хановер  от картонени тръби, създава притча за уважавания си колега: Луис Кан попитал тухлата: "В какво искаш да се превърнеш?" Тухлата отговорила: "Искам да стана арка." Мисля, че Фрай Ото беше архитект, който не спираше да пита "въздуха" какъв иска да стане. Той продължаваше да мисли за това как да обгърне "въздуха" или "пространството" с минимум материал и енергия.

Неговите постижения, не бяха просто неговите "творби", а се превърнаха незабелязано в ''граматиката'' на конструктивния дизайн. Архитектите едва сега осъзнават, че несъзнателно изграждат проектите си по нея. Обектите му на жилищна тематика също са подчинени на стремежа към лекота и ефективност. Къщата на Фрай Ото (с Роб Крие) е синтез на дома и природата, използващ естествената енергия на слънцето от зимната градина. Фрай Ото я нарича своеобразна „баба на днешната пасивна и слънчева къща." Дипломатическият клуб, Риад, Саудитска Арабия  съчетава плътния пустинен дворец с шатри,  долепени до фасадата с пластично покритие, а в градината от оцветено стъкло. Волиерата в Мюнхенския зоопарк е почти невидима стоманена мрежа.

На практика всичките проекти на Фрай Ото са проектирани в сътрудничество с други архитекти и инженери (Бениш, Шигеру Бан, Ove Arup & partners, OHO), обединени в мултидисциплинарни екипи за решаването на сложни архитектурни и конструктивни предизвикателства с находчиви резултати. През целия си живот, големият новатор Фрай Ото издига със силното си въображение свежи, безпрецедентни конструкции и пространства. Още по-ценното е, че той създава знания, които влияят не само като форми, които да бъдат копирани, а като пътища за развитие проправени от неговите открития. Той доказва, че е не само квалифициран, иновативен, талантлив, но и щедър.

Ван Шу, лауреат на Прицкър 2012 г., в негова памет прави следното обобщение за архитектурата днес: „В действителност днес има три вида архитекти. Първият вид са тези, които извършват проучвания в областта на изкуството и културата и се опитват да ги изразяват чрез архитектурния език. Вторият, най-често срещаният вид, са тези които се фокусират върху проблемите на градската и околна среда, чиито брой се увеличава. Третият вид са като Фрай Ото - те проучват и разработват новите технологии. Сега архитектите от този вид са най-малко. В съвременната архитектура, когато търговските сгради получават все по-доминираща позиция, присъждането на Наградата Прицкър на Фрай Ото дава знак, че архитектурата трябва да се върне към своя произход.”

Автор: арх. Анета Трифонова
Сподели
 

Новини

25 Септември 2018, 11.20
Срокът за подаване на оферти е 18 октомври, след който ще бъдат допуснати...
21 Септември 2018, 09.48
На 19-ти септември 2018 г. в София, в шоурума на фирма "АТАМА" се проведе журирането...
19 Септември 2018, 17.52
Отворената дискусия потърси отговори на въпросите какво е хармонична среда и...
Медийни партньори
VIP медиен партньор