Модерните центрове на науката демонстрират интелектуална сила

(3 гласа, средно 5.00 от 5)
BELGRADE_MUSEUM_1
"Подобни обекти са направени по последния вик на архитектурата, имат сигнално въздействие и се запомнят визуално", казва арх. Петър Тодоров от виенското бюро "Skyline Architekten".

Арх. Тодоров, как се проектира Дом на науката, ако може така да се нарече проектът ви в Белград (Център за насърчаване на науката)?

Това е много широко понятие, зависи как се формулира и каква е точно е целта на такава сграда или съоръжение. Някои са по-скоро изследователски центрове, понякога към университети или към фондации, които финансират дейността им, подобно на Института Смитсониън (Smithsonian Institution ) например и много други такива, които не са достъпни за широката публика . И други – точно обратното – отворени навън към посетителите, като задачата им е да пропагандират постиженията на различните науки и на техниката на определена държава, т.е Научно-техническо изложение , за да не употребя думата музей, което понякога достига мащабите на малко EXPO.  Такъв е например  la Geode в парка La Villette в Париж (прочутият кинотеатър със сферичен купол, който е част от Градчето на науките и технологиите- б.м), такива има в много други градове на света. 800PX-1_La_Geode
При конкурса за този Център за насърчаване на науката в Белград се изискваше нещо между двата вида: научна дейност плюс дидактика плюс изложение и пропагандиране на съвременната наука и техника, т.е демонстрация на интелектуална сила.
Разбира се, съответната страна трябва да има и какво да покаже на световно ниво. В процеса на работа аз така и не разбрах - световните постижения ли ще се представят тук, или само сръбските?
Такива обекти, освен тези функции трябва и самите те да са последния вик на архитектурата, да имат сигнално въздействие, да се запомнят.
 Те се финансират главно с обществени средства, по-рядко- с частни инвестиции, и са носители на пропаганда в полза на този, който инвестира.
Проектът за Белград имаше подобни параметри. Той не случайно се намира в Нови Белград на терена, наречен Блок 39 - на входа на аутобана от Унгария, т.е. от Европа, и би се видял от много далече.BELGRADE_MUSEUM_2_Zapomniasht_se_efekt
Разкажете повече за колко време го проектирахте и кои са най-важните условия, на които трябваше да отговаря - вън и вътре? 

С  арх.Никола Малинов направихме през 2010 г. проекта за около 70 дни. Тръгнахме от това, че както вече споменах – архитектурата тук трябва да има сигнален  и запомняш се ефект.
Центърът се намира до един нов университетски кампус и се разделя на две отделни тела - основа и куб. Основата /базата е масивен обект, който съдържа изложбената зона, входовете и фоайето, конферентните зали и администрацията. Отвън има богато публично пространство под формата на обществен форум. 
Самата основа е разположена наполовина в „езерото”, което дели нашия обект от университета, и придава на форума характера на крайбрежна  променада. Отгоре се намира” Градината на науката”. Тя служи за пиедестал на Куба на Науката.
Кубът на науката е лека стъклена структура, която е „уловила” науките под формата на различни обеми – планетарии, аула, различни зали, плуващи отвътре, създавайки една вълнуваща среда.
Пътят, водещ до различните обеми, предлага на посетителите  един 
Пространствен сценарии и игриво преживяване, едно интерактивно пространство, което провокира и интригува.
В конкурса за наша изненада участваха над 700 проекта от цял свят. И в крайна сметка го спечели арх.  Волфганг Чапелер (Wolfgang Tschаpeller) , също от Виена.( Австрийската столица е препълнена с добри архитекти, конкуренцията е огромна – б.м.) Втора награда взе японският проект.
arch.Chapeler
У нас също бе изграден Технопарк. Как го оценявате (архитектурно) предвид, че целта му е да създаде благоприятни условия за развитие на иновативни малки и средни фирми и да насърчи хай-тек в България?

Ако е този, който е в столичния парк Дружба 2, не съм го разгледал. Мисля, че той има съвсем други функции.

В Австрия има ли подобен център? И каква (трябва да) е функционалността на тези сгради?

Във Виена има Технически музей, но той не показва много нови технологии и науки, няма този характер, а и сградата е класическа, за друг не се сещам.

Как компютърните технологии промениха и архитектурните проекти?

Труден въпрос. Новите технологии промениха радикално работата по проектите – чертане, визуализиране, архивиране, осигуряват много бързи връзки с всички други участници в процеса. Проектите са много по-подробни и т.н.
Но мисленето и „измислянето” е същото.  Просто трябва да имаш идея!
Все едно аз да попитам как компютрите промениха литературата и журналистиката, нали? Да не забравяме, че човек е строил и създал прекрасна архитектура през последните 2000 години, а едва от 20-30 години има компютри в архитектурата. 
По-скоро самото строителство  като технология  страхотно се разви и то ни тегли напред – трябва да сме на неговото ниво.
Новите поколения архитекти, много от които не могат да проектират с рисунки на ръка, само с компютър, създават по-прости геометрични форми. Сега се наблюдава едно възраждане на молива и проектирането на ръка отново е на мода!

Визитка:
Петър Тодоров е архитект, който работи и живее от 25 г. във Виена. Роден е в София през 1948 г. Завършил е Университетът по архитектура, строителство и геодезия  и Техническия университет във Виена. Има следдипломна програма в Университета за приложни изкуства - Виена.

Работил е като асистент във Факултета по архитектура на ВИАС и е архитект в „Главпроект“ (до 1989 г.) Веднага след промените у нас, заминава за Виена, където е част от творческия екип на изявени имена на австрийската школа Йоханес Шпалт и Вилхем Холцбауер, с които работи от 1992 г. до 2003 г. През 2003 г. арх.Тодоров заедно с австрийските си колеги Удо Шустер, Кристиян Шупа и Херберт Шиф стават партньори и основават архитектурната фирма "Skyline Architekten".


Интервюто взе: Светлана ЖЕЛЕВА

01_700_vizii
04-a3_Pogled_otvatre
04_Osnova_i_kub_04
800px-Smithsonian_Building_NR



 
Сподели

Тагове: skyline architekten | арх.петър тодоров

 

Новини

14 Декември 2018, 00.00
Флашмоб по халати бе организиран на 14.12.2018 г. пред Централна баня от граждани...
30 Ноември 2018, 17.43
На 30 ноември 2018 г. в 12.00 часа на обяд приключи есенният етап от конкурса...
28 Ноември 2018, 16.11
Заха Хадид Архитектс (Zaha Hadid Architects) изложиха на показ свои архитектурни модели...
Медийни партньори
VIP медиен партньор