Виенският стил на петима български архитекти

(2 гласа, средно 5.00 от 5)
___-bg.wikipedia.org
Онлайн-списание The Building ви запознава с 5-те най-известни български архитекти, завършили във Виена и творили след 1878 г. до 1944 г.

Виена е своеобразен културен мост, по който минава не само немското, но и въобще европейското културно влияние както на Балканите, така и на България.
Между 1878 г. и 1918 г. в австрийските висши учебни заведения вече следват около 920 българи. За следоосвобожденските българи „виенският образец” става синоним на европейското културно постижение – особено в изкуството (живопис, модерно строително дело, вътрешна архитектура), хуманитаристика, мода и др., пише Димитър Драндийски, автор на книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000 г. )., отпечатана от ИК”Гутенберг”. 

По време на Втората световна война в Австрия следват много български студенти. След края на войната някои от тях се завръщат и завършват своето образование в Софийския университет, но голяма част от тях остават в Австрия и продължават своя житейски път нататък. С годините много от тях се разпръсват по другите страни на Европа или пък прекосяват океана и търсят нов живот в Америка. 
От най-новата история носители на престижната международна  Хердеровата награда (присъждана всяка година от 1964 г. до 2006 г. и традиционно връчвана от президента на Австрия във Виенския университет )  са арх. Михаил Соколовски (1971 г.) и  арх. Стефка Георгиева (1981 г). 
В момента във Виена живеят и работят немалко български архитекти, както и български студенти, които учат архитектура и строителство. 

Минало славно

В областта на архитектурата след Освобождението на страната ни през 1878 г. заслужено се посочва най-напред името на Константин Йованович (1849-1923 г.). Той е сред  утвърдените виенски архитекти в края на 19-и и началото на 20-и век. 
Баща му Атанас Йованович  е  родом от  Враца и се изявява като график и фотограф в Сърбия и Австрия. Константин е роден във Виена, където учи в реалното училище, а после и архитектура. От 1871 до 1874 г. той специализира в Рим, Милано, Генуа, лоренция, Сиена и др. европейски градове, където жадно попива знания. От 1880 г. до 1908 г. Константин Йованович има архитектурно бюро във втори район на австрийската столица. 

Автор е на проекти на много обществени и частни сгради във Виена, Белград , София и др. градове. 
Знаковата сграда, с която се свързва неговото име е Народното събрание в София. Това става след като през 1881 г. Йованович е поканен от проф. Константин Иречек (тогава български министър на народното просвещение) да се премести за известно време в България. Проектът на архитекта е единствен, сградата на българския Парламент е стил неоренесанс, а на фронтона е изписан девизът ”Съединението прави силата”. 

По-късно Константин Йованович проектира и сградата на Скупщината в Белград( 1891-1892).
Йованович успява да разгърне таланта си, който личи в построените стари сгради като  Първа софийска мъжка гимназия, днешния Факултета по журналистика и масови комуникации в София, гимназията в Лом и др., които също са негово дело. 
След смъртта на съпругата си той се премества в Швейцария, където по-късно умира в Цюрих през 1923 г.

Арх. Йордан Миланов (1867 – 1932 г.) от Елена също записва името си със златни букви в историята със своя принос в създаване на национален облик на българската архитектура. Следва архитектура във Виена 1886- 1893 г., възпитаник е на видния арх. Карл Кьониг, а след това се връща и остава да работи в София.
През годините между него и арх. Петко Момчилов се оформя продуктивен творчески тандем, зад който стоят реализирани емблематични сгради в столицата като тази на Александровска болница,  преустройство от джамия в  църква на „Св.Седмочисленици”, Синодалната палата, Централната минерална баня и много други. Пламенно сърце, болен, той умира на строежа, който е ръководил цели 12 години ( 1920-1932 г.), след като е преработил проекта на сградата на Ректората на СУ ” Св. Кл. Охридски”, сочи още справката.

20111209_0001_Post_palata
На неговия архитектурен талант дължим и създаването на Пощенската палата ( между ул.”Гурко” и „Ст.Караджа”), тържествено открита през 1904 г.,  която  впечтлява с пищния си възрожденски стил.

Един от най-известните за времето си архитекти е  Георги  Фингов ( 1874 – 1944)  от Калофер. Следва архитектура във Виена от 1892 г. до дипломирането си през 1898 г. За кратко е асистент на проф. Карл Майредер, и той, като други българи работи с виенския арх. Карл Кьониг. 
Връща се в България през 1902 г. Проектира голям брой  обществени и жилищни сгради, както и училища, предимно в централната част на София и Пловдив. Той е първият, който започва да използва елементи на сецесиона в декорацията на сградите. 

DSC_2_1616_Sgrada_na_BDZ
Известно време работи в Града под тепетата, после ръководи  архитектурния отдел  в Столична община, работи  и върху княжеските дворци като служител на Министерството на обществените сгради. През 1905 г. напуска държавната служба и се отдава на проектите си, голяма част от които осъществява  съвместно с Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов, сочи справката. 
Още през 1914 г. започват финансовите му проблеми, принуден е да продаде фамилната си къща на ул. „Шипка” 38, която вдига специално за семейството си, а през 1938 г.  престава дори да практикува професията  си. Умира по време на бомбардировка над София. 

Списъкът с реализираните проекти на видния калоферец (самостоятелно и в съдружие) е дълъг, но запомнящ се, особено в  столицата - просторните днешни  училища - 18 СОУ, 134 СОУ, 129-о ОУ, Испанската гимназия , 38 ОУ, 6-о ОУ и др.
Замахът му е голям  - зданието на Дирекцията на железниците (ул. Ив.Вазов), днешното Посолство на Франция, Музеят  на МВР (ул. „Лавеле“ №30),  красиви сгради на централните улици „Московска”, „Славянска”, „Цар Освободител”, сред които много банки и др. Във всички тях може да се открие отзвук от пищната архитектура на Виена. Прави и ловните хижи в Ситняково и Царска Бистрица, които са в типичния възрожденски стил. 
Още един виенски възпитаник  – Никола Юруков ( 1880-1923 г.) от с. с.Лобаница, Костурско  се отказва да прави кариера в Австрия и се връща в родината със знания и свежи сили. Следва архитектура в австрийската столица от 1896 до  1900 г. В България е отново през 1900 г. и работи в Пазарджик и Пловдив. Активен деец на македонското революционно движение. Убит по политически причини на 26 април 1923 г. в София.

След завръщането си от Виена с  Георги Фингов и Димо Ничев основава архитектурно бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. Тяхно дело са много училища, проектирани от „Фингов-Ничев-Юруков”  -  6 ОУ „Граф Игнатиев“, 20 ОУ „Тодор Минков“, 38 ОУ „Васил Априлов“, 120 ОУ „Георги Сава Раковски“, 46 ОУ „Константин Фотинов“, 48 ОУ „Йосиф Ковачев“ и много още.
Euxinograd_-panorama

Не по-малко талантлив е и арх.  Христо Ковачевски ( 1860-1949) – Роден в  Кюстендил, той следва архитектура във Виенската Политехника като стипендиант на Министерството на просветата,  и се дипломира през 1891 г. Връща се и работи първоначално в родния си град, а по-късно заема ръководни длъжности в София, проектира сгради в страната, изявява се като преподавател. 

Devicheska_gimnazia_VT
Още от края на 19-и век той  той проектира сгради и следи строежа на мъжката гимназия в Русе, на девическата гимназия във В.Търново, митрополията във Варна. Името на арх. Ковачевски се свързва и с подържането на Евксиноградския дворец, както и на прилежащия парк. 

______.-_wiki
В родния си град неговия проект е одобрен за реконструкция на градската баня, каптажа на минералните извори, подобряване на В и К мрежата в Кюстендил, сградата на местното читалище”Братство”.
Усилената работа като архитект, Ковачевски съчетава и с преподавателска дейност по домостроителство и  курсове по геодезия и градска архитектура в Агрономическия факултет на СУ „Св.Кл. Охридски” до 1923 г. До пенсионирането си през 1936 г. работи в различни министерства.

Подготви: Светлана ЖЕЛЕВА( по материали от интернет)

centr_min_banja_Sofia
Burgas_Central_Railway_Station_-_wikipedia.org
7678_w470_Varnenskata_mitropolia
800px-VarnaRailway-bg.wikipedia.org_02


 
Сподели

Тагове: български архитекти | виена

 

Новини

23 Октомври 2017, 11.11
Обръщение на д-р арх. Анета Славова, Главен организатор на форматаУважаеми...
20 Октомври 2017, 09.57
На 18 октомври вечерта в Sofia Event Center се проведе официалната церемония по...
17 Октомври 2017, 17.06
„Бронзовата къща" и нейното издигане в София е официално правителствено...
Медийни партньори
VIP медиен партньор