Виенският стил на петима български архитекти

(2 гласа, средно 5.00 от 5)
___-bg.wikipedia.org
Онлайн-списание The Building ви запознава с 5-те най-известни български архитекти, завършили във Виена и творили след 1878 г. до 1944 г.

Виена е своеобразен културен мост, по който минава не само немското, но и въобще европейското културно влияние както на Балканите, така и на България.
Между 1878 г. и 1918 г. в австрийските висши учебни заведения вече следват около 920 българи. За следоосвобожденските българи „виенският образец” става синоним на европейското културно постижение – особено в изкуството (живопис, модерно строително дело, вътрешна архитектура), хуманитаристика, мода и др., пише Димитър Драндийски, автор на книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000 г. )., отпечатана от ИК”Гутенберг”. 

По време на Втората световна война в Австрия следват много български студенти. След края на войната някои от тях се завръщат и завършват своето образование в Софийския университет, но голяма част от тях остават в Австрия и продължават своя житейски път нататък. С годините много от тях се разпръсват по другите страни на Европа или пък прекосяват океана и търсят нов живот в Америка. 
От най-новата история носители на престижната международна  Хердеровата награда (присъждана всяка година от 1964 г. до 2006 г. и традиционно връчвана от президента на Австрия във Виенския университет )  са арх. Михаил Соколовски (1971 г.) и  арх. Стефка Георгиева (1981 г). 
В момента във Виена живеят и работят немалко български архитекти, както и български студенти, които учат архитектура и строителство. 

Минало славно

В областта на архитектурата след Освобождението на страната ни през 1878 г. заслужено се посочва най-напред името на Константин Йованович (1849-1923 г.). Той е сред  утвърдените виенски архитекти в края на 19-и и началото на 20-и век. 
Баща му Атанас Йованович  е  родом от  Враца и се изявява като график и фотограф в Сърбия и Австрия. Константин е роден във Виена, където учи в реалното училище, а после и архитектура. От 1871 до 1874 г. той специализира в Рим, Милано, Генуа, лоренция, Сиена и др. европейски градове, където жадно попива знания. От 1880 г. до 1908 г. Константин Йованович има архитектурно бюро във втори район на австрийската столица. 

Автор е на проекти на много обществени и частни сгради във Виена, Белград , София и др. градове. 
Знаковата сграда, с която се свързва неговото име е Народното събрание в София. Това става след като през 1881 г. Йованович е поканен от проф. Константин Иречек (тогава български министър на народното просвещение) да се премести за известно време в България. Проектът на архитекта е единствен, сградата на българския Парламент е стил неоренесанс, а на фронтона е изписан девизът ”Съединението прави силата”. 

По-късно Константин Йованович проектира и сградата на Скупщината в Белград( 1891-1892).
Йованович успява да разгърне таланта си, който личи в построените стари сгради като  Първа софийска мъжка гимназия, днешния Факултета по журналистика и масови комуникации в София, гимназията в Лом и др., които също са негово дело. 
След смъртта на съпругата си той се премества в Швейцария, където по-късно умира в Цюрих през 1923 г.

Арх. Йордан Миланов (1867 – 1932 г.) от Елена също записва името си със златни букви в историята със своя принос в създаване на национален облик на българската архитектура. Следва архитектура във Виена 1886- 1893 г., възпитаник е на видния арх. Карл Кьониг, а след това се връща и остава да работи в София.
През годините между него и арх. Петко Момчилов се оформя продуктивен творчески тандем, зад който стоят реализирани емблематични сгради в столицата като тази на Александровска болница,  преустройство от джамия в  църква на „Св.Седмочисленици”, Синодалната палата, Централната минерална баня и много други. Пламенно сърце, болен, той умира на строежа, който е ръководил цели 12 години ( 1920-1932 г.), след като е преработил проекта на сградата на Ректората на СУ ” Св. Кл. Охридски”, сочи още справката.

20111209_0001_Post_palata
На неговия архитектурен талант дължим и създаването на Пощенската палата ( между ул.”Гурко” и „Ст.Караджа”), тържествено открита през 1904 г.,  която  впечтлява с пищния си възрожденски стил.

Един от най-известните за времето си архитекти е  Георги  Фингов ( 1874 – 1944)  от Калофер. Следва архитектура във Виена от 1892 г. до дипломирането си през 1898 г. За кратко е асистент на проф. Карл Майредер, и той, като други българи работи с виенския арх. Карл Кьониг. 
Връща се в България през 1902 г. Проектира голям брой  обществени и жилищни сгради, както и училища, предимно в централната част на София и Пловдив. Той е първият, който започва да използва елементи на сецесиона в декорацията на сградите. 

DSC_2_1616_Sgrada_na_BDZ
Известно време работи в Града под тепетата, после ръководи  архитектурния отдел  в Столична община, работи  и върху княжеските дворци като служител на Министерството на обществените сгради. През 1905 г. напуска държавната служба и се отдава на проектите си, голяма част от които осъществява  съвместно с Кирил Маричков, Никола Юруков, Димо Ничев, Георги Апостолов, сочи справката. 
Още през 1914 г. започват финансовите му проблеми, принуден е да продаде фамилната си къща на ул. „Шипка” 38, която вдига специално за семейството си, а през 1938 г.  престава дори да практикува професията  си. Умира по време на бомбардировка над София. 

Списъкът с реализираните проекти на видния калоферец (самостоятелно и в съдружие) е дълъг, но запомнящ се, особено в  столицата - просторните днешни  училища - 18 СОУ, 134 СОУ, 129-о ОУ, Испанската гимназия , 38 ОУ, 6-о ОУ и др.
Замахът му е голям  - зданието на Дирекцията на железниците (ул. Ив.Вазов), днешното Посолство на Франция, Музеят  на МВР (ул. „Лавеле“ №30),  красиви сгради на централните улици „Московска”, „Славянска”, „Цар Освободител”, сред които много банки и др. Във всички тях може да се открие отзвук от пищната архитектура на Виена. Прави и ловните хижи в Ситняково и Царска Бистрица, които са в типичния възрожденски стил. 
Още един виенски възпитаник  – Никола Юруков ( 1880-1923 г.) от с. с.Лобаница, Костурско  се отказва да прави кариера в Австрия и се връща в родината със знания и свежи сили. Следва архитектура в австрийската столица от 1896 до  1900 г. В България е отново през 1900 г. и работи в Пазарджик и Пловдив. Активен деец на македонското революционно движение. Убит по политически причини на 26 април 1923 г. в София.

След завръщането си от Виена с  Георги Фингов и Димо Ничев основава архитектурно бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. Тяхно дело са много училища, проектирани от „Фингов-Ничев-Юруков”  -  6 ОУ „Граф Игнатиев“, 20 ОУ „Тодор Минков“, 38 ОУ „Васил Априлов“, 120 ОУ „Георги Сава Раковски“, 46 ОУ „Константин Фотинов“, 48 ОУ „Йосиф Ковачев“ и много още.
Euxinograd_-panorama

Не по-малко талантлив е и арх.  Христо Ковачевски ( 1860-1949) – Роден в  Кюстендил, той следва архитектура във Виенската Политехника като стипендиант на Министерството на просветата,  и се дипломира през 1891 г. Връща се и работи първоначално в родния си град, а по-късно заема ръководни длъжности в София, проектира сгради в страната, изявява се като преподавател. 

Devicheska_gimnazia_VT
Още от края на 19-и век той  той проектира сгради и следи строежа на мъжката гимназия в Русе, на девическата гимназия във В.Търново, митрополията във Варна. Името на арх. Ковачевски се свързва и с подържането на Евксиноградския дворец, както и на прилежащия парк. 

______.-_wiki
В родния си град неговия проект е одобрен за реконструкция на градската баня, каптажа на минералните извори, подобряване на В и К мрежата в Кюстендил, сградата на местното читалище”Братство”.
Усилената работа като архитект, Ковачевски съчетава и с преподавателска дейност по домостроителство и  курсове по геодезия и градска архитектура в Агрономическия факултет на СУ „Св.Кл. Охридски” до 1923 г. До пенсионирането си през 1936 г. работи в различни министерства.

Подготви: Светлана ЖЕЛЕВА( по материали от интернет)

centr_min_banja_Sofia
Burgas_Central_Railway_Station_-_wikipedia.org
7678_w470_Varnenskata_mitropolia
800px-VarnaRailway-bg.wikipedia.org_02


 
Сподели

Тагове: български архитекти | виена

 

Новини

22 Април 2020, 13.31
Обичаш кварталния си магазин, цветарницата на ъгъла, няколко художествени...
13 Април 2020, 14.44
В съвременните големи сгради, независимо дали са промишлени, търговски или...
06 Март 2020, 18.25
Общо 56 представители на компании от три континента се очаква да пристигнат у...
Медийни партньори
VIP медиен партньор