Архитектурните влияния във вила „Витгенщайн”

(1 глас, средно 5.00 от 5)
Wittgenstein_Suedost_03
За Лудвиг Витгенщайн  сградата е като „художествено произведение на всеобщата наука”

Дом „Витгенщайн” от 40 г. е българска собственост. През 2015 г. се навършиха 40 г. от закупуването на сградата от Република България , а догодина - от официалното й откриване (7.2.1977 г.) като Български културен институт. 
Wittgensteinhaus_sn_01_01
В пътеводителите на Виена, а и в чуждоезичните справочници сградата на „Пале Витгенщайн” (позната повече като Български културен институт „Дом Витгенщайн”) е отбелязана като крупна забележителност на града. Тя е архитектурен паметник и къща на философа Лудвиг Витгенщайн. Сградата, която се намира в 3-и район  е под закрила на Федералната служба за опазване на историческите паметници. 
Вилата е построена между 1926-1928 г. върху парцел, който една от сестрите на Лудвиг Витгенщайн - Маргарете Стоунбъроу закупува от една градина-разсадник. Изготвянето на проекта на своя дом Маргарете възлага на Паул Енгелман - ученик и сътрудник на Адолф Лоос, един от най-видните европейски архитекти, проправил пътя на модерната архитектура според програмния принцип: „Формата следва функцията”. Той съчетава елементи от сецесиона, класицизма и американската селска къща. 

От 1916 г. Енгелман е близък приятел на родения през 1889 г.  във Виена и починал през 1951 г. в Кеймбридж, Великобритания Лудвиг Витгенщайн. От своя страна Енгелман също не е непознат за сем. Витгенщайн, защото вече е ремонтирал къщата им в Нойвалдвег в 17-и район на австрийската столица и е обзавел множество стаи в градската къща на брата на Витгенщайн – Паул, разказва в книгата си „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия ( 1700-2000 г.)” д-р Димитър Драндийски.
При строителството на вилата си Маргарете привлича своя многостранно надарен брат. И става така, че представените пред Виенската община планове са подпечатани и подписани от Енгелман и Лудвиг Витгенщайн. Лудвиг поема цялостното детайлно планиране и надзора на строителството. Той проектира до последния детайл преди всичко вътрешното обзавеждане, всеки прозорец, всяка врата, всяко резе, всеки радиатор по един неконвенционален и индивидуален начин.

Лудвиг Витгенщайн вижда в дома на Маргарете есенцията на въплъщението и съединението на философско-естетическото и архитектурното функционално начало, подобно на изградена философия в смисъла на връзката между позитивизъм, конструктивизъм и функционалност. Той възприема сградата като „художествено произведение на всеобщата наука” и тя го занимава, а и му влияе много силно.
Маргарете Сноубъроу обитава къщата – с изключение на прекараните в Америка военни години цели 30 лета - от 1928 г. до смъртта си през 1958 г.
Къщата наследява синът й – д-р Томас Сноубъроу, самият той също архитект, който счита обаче, дома за твърде неудобен за живеене. Той открито признава, че не е в състояние да го подържа и дори да го ремонтира. Предлага го за продажба и недвижимият имот е придобит от известният строителен предприемач инж. Франц Катлайн, който възнамерява нещо съвсем друго - да разруши къщата и да изгради 16-етажен хотелски комплекс.

На намерението се дава ход през май 1971 г., както от страна на  Федералната служба за опазване паметниците на културата, така и от общинските власти, които дават разрешение за събаряне на къщата. Съдбата на вила „Витгенщайн”, както я наричат австрийците изглежда решена, старият дървен масив в градината вече е изсечен, когато редица видни австрийски архитекти като проф. Фридрих Курент, Роланд Райнер, Фридрих Ахлайтнер, Гюнтер Фойерщайн и др. обявяват истински отпор и протестът им е подет широко от медиите. Фойерщайн изтъква обянието на строгата и стегната конструкция с нейните елегантни прозорци и просторни тераси, връзката с градината, одухотвореността, аскетичната оскъдност на сивите подове, на голите електрически крушки и прозорци без завеси – една къща, в която всичко е разчетено до милиметър, където властват сдържаност, ред и прецизност!

Архитектите настояват за повторна преценка за сградата и я обосновават с това, че Витгенщайн живее и работи известно време в къщата, което оказва определящо влияние върху неговото творчество. Няма друг подобен случай, когато един голям философ да е извлякъл практическа полза от своите строителни възгледи. Освен това къщата е пример за функционално строителство в духа на Адолф Лоос и дори само заради това е достойна за съхранение. 
Министърът на науката д-р Херта Фирнберг назначава нова проверка. От назначените 5-ма архитекти по случая, трима от тях се обявяват за запазване на сградата. Това са проф. Едуард Зеклър(Бостън), проф. Макс Бил (Цюрих) и арх. Виктор Груен (Виена-Лос Анджелис). Натрупаните застъпничества, статиите в пресата и експертното мнение на тримата архитекти променят съдбата на къщата и тя е поставена под закрила като паметник на културата с указ от 26 юли 1971 г., издаден от Федералната служба за опазване на историческите паметници. 

Dreyer_2_2_sn_04
Но минават още 4 години, през които домът остава затворен, безжизнен, саморазрушаващ се. В края на 1975 г. започва нова фаза в неговото придобиване. Започват преговори между Република България, представлявана тогава от посланика ни във Виена проф. д-р Владимир Гановски и собственика на имота – инж. Франц Катлайн за покупко-продажба на целия имот като страната ни иска да го закупи за целите на културен институт. За окончателното финализиране на сделката сътрудничат и видни българи, живеещи по това време в австрийската столица, като основната роля във вземането на това решение има Людмила Живкова.

Wolfgang-Lehrner-Living-the-International-Style-3972_sn_05
На 5.12.1975 г. двете страни подписват договор дом Витгенщайн да стане българска собственост. Налагат се ремонтни работи и реставрация, като новото в нея е строителство на кинозала с 250 места към дома. Тя е разположена под градината на дома и не нарушава архитектурната хармония на сградата. 
В края на септември 1976 г. приключва външният ремонт, след което ремонтът продължава вътре. Мазетата и складовете на дома са превърнати в уютни български кътове с нашенска атмосфера, със стъклопис от Казанлъшката гробница, а гладкият мрамор, покрил подовете и фоайето на кинозалата, е докаран от Сандански.

Гордостта на дом „Витгенщайн” са изложбените зали, които обхващат целия приземен етаж и позволяват едновременно да се представят няколко художници. Експозиците могат да се подредят за по-малко от 24 часа. 

4-Ludwig-Wittgenstein-2-dreizehn-977x1024_02_02

На първия етаж има голямо помещение за библиотека, две помещения за канцеларии и зала за дискусии. На 2-рия етаж голяма част от пространството е отделено за нуждите на Българския изследователски център в Австрия, както и жилищна част. За директор на дома е назначен д-р Чудомир Начев. 
Оттогава (1977 г.)досега, през годините дом ”Витгенщайн” представя българската култура пред австрийска публика и българската общност. 

Автор: Светлана Желева
 
Сподели

Тагове: дом”витгенщайн”

 

Новини

25 Септември 2018, 11.20
Срокът за подаване на оферти е 18 октомври, след който ще бъдат допуснати...
21 Септември 2018, 09.48
На 19-ти септември 2018 г. в София, в шоурума на фирма "АТАМА" се проведе журирането...
19 Септември 2018, 17.52
Отворената дискусия потърси отговори на въпросите какво е хармонична среда и...
Медийни партньори
VIP медиен партньор