Зелените площи като път към устойчивост на градовете

(1 глас, средно 5.00 от 5)
Русана Цветанова – студентка, специалност Ландшафтна архитектура, ЛТУ София


Все по-разрастващата се градска среда и намаляването на зелените площи неминуемо водят до комплексни проблеми в околната среда и в крайна сметка до влошаване на качеството на човешкия живот. Това налага изцяло преосмисляне на възгледите на специалистите за изграждането на урбанистичната среда. За създаването на една по-пълноценна градска среда е необходима съпричастност както от управляващите, така и от населението.

Тази теза се потвърди по време на международната конференция “Зелените площи – ключ към устойчиви градове” („Urban Green Spaces – a Key for Sustainable Cities”), която се проведе през април в София и чийто основен организатор и домакин беше Столична община. Конференцията бе заключителна част на проекта „GreenKeys” (“Urban Green as a Key for Sustainable Cities”), финансиран частично от ЕС, програмата INTERREG III B CADSES (Central, Adriatic, Danubian and South-Eastern European Space) и Федералното министерство на транспорта, строителството и градоустройството на Германия.
Проектът имаше за цел да докаже нарастващата необходимост от оформянето на повече зелени пространства в населените места и да предостави възможност на учени, изследователи, практикуващи в тази сфера, архитекти, ландшафтни архитекти и млади професионалисти да дискутират по важни въпроси, свързани със зелената градска политика.



Изграждането на околната среда в урбанизираните райони е дълъг процес, в който не могат да не възникнат проблеми. Важното е те да не бъдат заобикаляни и отлагани, а да се разрешават постепенно, за да се достигне до работеща стратегия, която да доведе до необходимите резултати.

Трите сесии на конференцията бяха посветени на политиките и стратегиите относно градските зелени пространства; устойчивото управление и поддържането им, както и предназначението на градските зелени пространства и техните потребители
По време на дебатите се проведоха три паралелни сесии, разпределени в три теми, засягащи различни аспекти от управлението на зелените площи.
За политиките и стратегиите в градските зелени пространства („Policies and Strategies for Urban Green Spaces”) разискваха представители от Гърция, Германия, Словения, Италия, Малта, и др. Обсъдени бяха основни проблеми, възникнали вследствие на неправилните начини на изграждане на зелените пространства и градската среда около тях.

Алекс Дефнер - представител на университета в Тесали, Волос, Гърция представи темата “Градската зеленина като елемент на планиране в свободното време” („Urban green as an element of leisure planning”). Според него стратегията и политиката на градовете трябва да се преориентират изцяло по четири основни направления: диференциране на публични пространства за социални контакти, в които хората да общуват свободно; насърчаване и подпомагане на междукултурния обмен; участие в културни проекти за устойчиво развитие на градовете и търсене на повече творчество и свежи идеи и предложения в планирането на градските пространства в теоретично и в практическо отношение.

Сандро Бонано от Малта бе посветил своята лекция на начините за създаването на зелени пространства в градовете на Малтийските острови (“Creating urban green spaces in the Maltese Islands – Transforming challenges into opportunities”). Поради малката територия на страната зелените пространства са силно ограничени, затова там е наложен строг режим на опазване на околната среда, който следи за запазване и увеличаване броя на озеленените места.

Целта на общината Нова Горика в Словения, според Мая Шинигой (“Nova Gorica – First step in building the strategy”), е да се повиши информираността на гражданите, инвеститорите и политиците за важната роля на зелените територии. Чрез организиране на обществени събития в зелените пространства всяка година идеята привлича повече привърженици. Предстои изграждане на стратегия за озеленяването на града, като ще бъде подготвен регистър на зелените площи и ще се издаде указ на общината за управлението, поддържането и опазването им.

Агнешка Горняк от Полша също описа стратегиите, приложени в нейния град („Bydgoszcz – the matter of awareness and strategic approach”). Бидгошч е един от най-големите градове в Полша и 56% от територията му са покрити от зелени площи. Тяхното опазване и управление изискват сериозна стратегия, опираща се на четири основни принципа: планиране, легализиране, организация и поддръжка.
За изоставените земи, предоставящи реални възможности, говори Мартин Кохлер от университета “ХафенСити” в Хамбург, Германия. („Abandoned open spaces as foundation for the creative city”). Отворените пространства, разположени в близост до градовете и опустели, след като в тях се е извършвала индустриална дейност, всъщност представляват реален потенциал за оползотворяване.

Опустелите след приключване на индустриалната дейност отворени пространства в близост до градовете крият висок потенциал за оползотворяване.
Устойчивото управление и поддържането на градските зелени пространства („Sustainable Management and Maintenance of Urban Green Spaces”) бе основната тема във втория панел на конференцията. Градовете са компонент на икономическо обновление, а подобряването на качеството на околната среда и начинът на живот са от значение и за привличането на повече туристи и инвеститори. Зелените площи изграждат имиджа на града и околностите му и му дават предимство пред другите градове в много отношения. Ето защо управлението на зелените площи изисква много гъвкави решения от страна на политическите лица, отговорни за управлението в областта, както и голямо участие и инициативност на обществеността.

Питър Уилкинсън („Green Space Management in Bristol”) обедини всички възможни функции на зелените площи и представи опита на Бристол, който действа успешно вече няколко години в областта на изграждане на зелени пространства, давайки възможност на хората да се докоснат до по-голямо разнообразие от паркове, градини, детски площадки и др., предразполагащи към активен отдих.
Кристоф Херман от Варшавския университет за природни науки, разгледа ролята на временните градини в градския ландшафт („The role of temporary gardens in urban landscape”). Неговите проучвания по темата доказват, че те имат благоприятен ефект върху хората, когато липсват естествени зелени пространства.
Филип Джеймс от университета в Салфорд, Англия представи тема за градските зелени пространства в средата на 21-ви век („Urban green spaces in the mid 21-st Century, Scenarios and trajectories for the future cityscapes – case study of a north European city”). Основната му концепция бе изградена върху три фактора, оказващи влияние върху използваните методи за зелените площи: население, промените в климата и технологичните промени.

Засаждане на растителност в изпълнени с почвен субстрат стени, подове и покриви би подобрило градската среда и в екологично, и в естетическо отношение.
Александър Тетиор от Държавния университет за изграждане на природната среда, Русия се спря на ролята на зеленината в многофункционалните сгради в градовете („Additional green territories in polyfunctional buildings in city”). Засаждането на средно- и едроразмерна растителност може да стане в изпълнени с почвен субстрат стени, подове и покриви на сградите. Интересната идея би спомогнала за подобряването на начина на качеството на живот в градовете от екологична и естетическа гледна точка.
По темата България бе представена от Петя Радованова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Нейната презентацията бе насочена към общественото възприемане и предпочитанията за развитието на отворените пространства, базиращи се на британския опит и ситуацията в София („Public perceptions and preferences for urban open space development – British experience and situation in Sofia”). Наблегнато бе на участието на гражданите във взимането на решения за управлението на зелените площи.

Елен Шнайдер от Дрезден, Германия изнесе своя доклад за рекреационните гори („Wood in change – A concept for the planning and layout of recreational forests”). Създаването на гори със специфични пространствени, естетически и функционални качества допринася за подобряването на живота в градска среда.
Предназначението на градските зелени пространства и техните потребители („The Uses and the Users of Urban Green Spaces”) бе основната тема на третия панел.

Проектирането на паркови територии трябва да е съобразено с нуждите на различни поколения и да осигурява пълноценни възможности за активен и пасивен отдих.
Дагмар Грим-Претнер от Университета по природни ресурси и приложни природни науки във Виена, Австрия разгледа изграждането на парковете в контекста на различните потребителски нужди и по-конкретно – на различните поколения („Mirrored in space – park design and gender sensitivity”). Парковете трябва да са съобразени с всяко поколение. За да могат посетителите да се чувстват комфортно и спокойно навсякъде, паркът трябва да бъде разделен на сектори по подходящ начин, да има съответстващ дизайн, който да осигурява възможност за активен и пасивен отдих.
На зелените места в Мадрид бе посветил своята тема Робърт Коцевич от Техническия университет в Мадрид, Испания („Central versus peripheral green spaces as determinants of urban and suburban lifestyles: the case of Madrid”). Материалът се основава на сравнение между централните и периферни части на градовете. Разликите в тяхното изграждане дават отражение върху начина на живот на хората и подчертават контраста между градските комплекси.

Джулиън Рихтер и Хари Харботъл от Германия предложиха оригинални идеи за организиране на игри в зелените площи („Organizing play in green spaces”). Целта е да се осигури безопасност и същевременно интересен дизайн, който да предизвиква интерес и да поражда желание за игра у децата.
Констандиа Тамоутсели от университета “Аристотел” в Солун, Гърция бе избрала за своя тема начина, по който училищата допринасят за изграждане на устойчиви градове („Greening school grounds: Schools” contribution to building sustainable cities”). Училищата са важна част от градската среда, но за съжаление повечето от тях предлагат скучна и стерилна среда, покрита с асфалт. Четири училища в Гърция изцяло променят своята концепция за училищната среда и подобряват начина на живот в нея чрез използването на растителност.

Партньор на конференцията от страна на България беше Съюзът на специалистите по паркове и ландшафт в България (ССПЛБ) - Union of Parks & Landscape Specialists in Bulgaria (UPLSB), чиято дейност е насочена към обществено устойчиво развитие, създаването на по-пригодна за живот околна среда и има пряко отношение към изграждането на зелени пространства в градовете. Отговорностите, които съюзът поема в проекта GreenKeys, са основно поддържане на контактите между партньорите по проекта. ССПЛБ е член на Общността на софийските граждански сдружения, основана преди три години с цел защита и опазване на зелените градски площи.
Сподели
 

Новини

14 Декември 2018, 00.00
Флашмоб по халати бе организиран на 14.12.2018 г. пред Централна баня от граждани...
30 Ноември 2018, 17.43
На 30 ноември 2018 г. в 12.00 часа на обяд приключи есенният етап от конкурса...
28 Ноември 2018, 16.11
Заха Хадид Архитектс (Zaha Hadid Architects) изложиха на показ свои архитектурни модели...
Медийни партньори
VIP медиен партньор