Комплексът"Софарма - Литекс " в авангарда на "Зелената архитектура "

(0 гласа, средно 0 от 5)
Sopharma-LitexSopharma-Litex_02
Интервю с арх. Димитър Паскалев,
„Архитектоника студио” ООД
- Архитект Паскалев, какво е вашето отношение към енергоефективните и устйчиви сгради? Това ли е първият ваш проект, базиран на принципите на устойчивата архитектура?
- Темата енергоефективност, зелени сградиустойчива архитектура – е лайтмотивът на строителството през последните години. Цялата цивилизация извървя път на преосмисляне на строителната индустрия - основен генератор на въглеродни емисии. Търсенето на нови устойчиви решения може да се сравни с направата на автомобил с нов двигател и всички произлизащи от това трудности по внедряването. Уникалното в нашия проект е големината му. Може да се окаже, че той е крайъгълният за Източна Европа обект като мащаб и реализация. Чрез него прохождащата съвременна архитектура с добри качество през последните години, отново заявява правото си на присъствие на световната архитектурна сцена. Специалното отношение на инвеститорите и проектантите към проекта, изисква и специално отношение на обществото към него. Като пилотен проект, той преминава през многобройни фази на проучвания, изработването на мостри и прототипи, които са по-скъпи, но в тях е заложено ноу-хау, което ще изпревари другите. В момент на криза е наложително да се популяризира правилния път, за да се промени цялата строителна индустрия и проектът да намери своите последователи. Така ще се отворят нови перспективи за изпълнителите, производителите и архитектите.
- В кой момент възникна идеята да се работи с тънката двойно остъклена фасадна система?
- Запознахме се чрез инж. Кирил Велковски с развитата вече в Германия концепция на „двойната кожа”. Това е цяла школа, обхваща проектантите още от учебните заведения до практиката, която се развива по метода на пробите и грешките. За нас беше особено интересна специално създадената от д-р Хелмут Кьостер тънка двойно остъклена елементна фасада. Нашият проект е краен етап от еволюцията на тези сгради, където е премахнато всичко излишно и неработещо, като ефективността е повишена до крайна степен.
- При посещението ви в Германия за запознаване с реализациите по тази система, кои сгради ви бяха показани като положителни примери?
- Точно този вариант на системата в голям мащаб все още не беше изграден. Видяхме примери от по-старото поколение, нови и добре работещи но по-малки сгради, както и други с проявени дефекти. Виждал съм дори примери с конденз в Япония. Поради факта че при тази система фасадата не се вентилира има опасност да се появи конденз. В случай, че фасадата се вентилира, тя трябва да е отваряема, което я оскъпява. „Литекс тауър” е преживяла вече една зима, макар и ненапълно затворена, без да се появи конденз. Можеше да се направи още повече, за да се доближи до нулева енергийна консумация, но и постигнатото е много за България. Надяваме се с налагането на съвременни нормативи този тип проектиране да се превърне в масова практика. Тази архитектура привидно е по-скъпа като първоначално вложение, но с експлоатацията инвестициите се възвръщат. В кризата, опасността да се върнем към евтиното бързооборотно строителство е реална. Единственият ни шанс е, че ще бъдем задължени от европейските енергийни нормативи. Ако нашият комплекс докаже ефективността на системата, той може да убеди цялата колегия и инвеститорите да я прилагат. Най-разпространеният метод на арх.проектиране, акцентиращ или изцяло базиращ се на функционално-естетически критерии на който бях подвластен и аз, не е достатъчен. Сградата се проектира за да бъде много години в услуга на обитателите, а не само в интерес на инвеститора. Оттук идва и необходимостта тя да функционира като устойчив организъм, да се обживява години наред, без да се превръща в бреме за обитателите си, като подхвърлен стар инструмент за бързи печалби.
- И все пак да започнем с основното – каква беше концепцията за функционалното решение на комплекса?
- Поради сложната градоустройствена обстановка се опитахме да опростим нещата с мащабен покрив, под който да се прибере търговската част и да осигурим зелено пространство около високите тела. Комплексът има шанс да се превърне в локален градски център със социални функции (търговия, хранене, услуги) които да обогатят живота на квартала. Там живущите ще влизат във взаимодействие с хората работещите вътре, ще ползват паркинги, услуги, комуникации, но в различно време. Така обектите ще се натоварват максимално. Приветствам този подход, който смесва жилищната с бизнес средата, доказан от времето като по-добрия.
Чистите бизнес територии, които се афишираха като много успешни модели са лесни за строителите, защото работят на чист терен. От друга страна се направиха огромни жилищни квартали като Лозенец, които са без детска градина и достатъчно въздух. Смесването на функциите има няколко предимства:ефективно оползотворява общите ресурси; създава социални контакти и обживяване на комплекса през различните времеви пояси; изисква по-малък трафик и създава удобства за живущите и работещите в комплекса.
- Как стигнахте до обемно пространственото решение?Самите тела и формообразуването с три типа етажи има ли връзка с енергоефективността и фасадната система.
- Обемите можеше да бъдат и по-опростени, но има сериозна причина за тази форма. Леката конструкция изисква изтъняване на сградите във височина, за да се облекчи натоварването и намали вибрацията на високото тяло. Ние търсихме малки офиси с големи вариации в квадратури – от 50 до 400 кв. м. Пазарът е наводнен с огромни офиси, докато тук ще се нанесат и сравнително малки, но печеливши фирми, които може би ще останат преимуществено на пазара. Леката конструкция се характеризира с ребрести плочи с обърнати греди, които поемат инфраструктурата. Така полученият чист таван няма нужда от окачен таван, което облекчава цената. Конструктивна височина е 3.50 м, а светла височина - 2.90 м.Автоматизацията на сградите започна преди години като взрив в различни посоки – от обвързване на техническите системи до тотална автоматизация. С времето се развиха рационално и двойните остъклени фасади, синхронизирани с отоплението и вентилацията. Нашите сгради имат децентрализирана отоплителна система с разположени по периметъра конвектори, които работят само когато е необходимо. Адаптивната фасада, в синхрон с отоплението и вентилацията, отразява динамично променящите се изисквания на интериора, както и външните условия. Топлотехническите характеристики ще бъдат достатъчно добри и през по-голямата част от времето конвекторите въобще няма да работят. Адаптивността на съвременната архитектура достига дотам, че в критериите за устойчива офис сграда се включва и възможността й при нужда да се преустрои в жилищна.
- Как се отрази фактът, че комплексът принадлежи на два различни инвеститора – „Софарма инвест” и „Литекс тауър”, както и на различни строители. Ще има ли разлика в технологичните детайли?
- Наличието на два собственика е уникално. Три четвърти принадлежи на „Софарма”, а останалата една четвърт на „Литекс”. Наистина ще има малки разлики в изпълнението, защото е въпрос на вземане
на решения. Но по отношение на фасадата ще има едно системно решение и единно изпълнение. За фасадата е създаден консорциум от няколко фирми – „Кристиян Нейко”, „Рейнърс”, „Астрал” и „Ретро
солар” (производител на щорите), които разпределят дейностите си в няколко посоки. В България няма практика за Главен изпълнител на фасади, който да проектира и асемблира цялата дограма, стъкла
и фасада до последния детайл. Нашите строители в лицето на този консорциум полагат значителни усилия, за да се създаде единен продукт с уникални качества.
Sopharma-Litex_03
Sopharma-Litex_04


Сподели
 

Новини

18 Октомври 2018, 00.00
На 17 октомври в Sofia Event Center се проведе Петото издание на Церемонията по...
12 Октомври 2018, 14.19
На 11 октомври 2018 г. в София, Националният конкурс "Баня на годината" откри 15-тото...
08 Октомври 2018, 15.10
На 4 октомври 2018 г. в София, в Амфитеатъра в хотел Арена ди Сердика се проведе...
Медийни партньори
VIP медиен партньор