Каква е ролята на работодателите за по-устойчива градска мобилност?

(0 гласа, средно 0 от 5)
Mobility_632x420
Пилотно социологическо изследване на инициативите Визия за София и Зелена София на Столична община проучва предпочитаните начини за придвижване до работното място в София и прилаганите стимули и практики от страна на работодателите за по-устойчива градска мобилност.

Пилотно проучване на общинските инициативи Визия за София и Зелена София изследва нагласите на мениджъри и служители в големи компании в София към устойчивата мобилност и готовността им да започнат да използват устойчиви алтернативи на автомобила. Изследването прави оценка на общата ситуация в компаниите по отношение на транспорт, включително вид използван транспорт, начин и продължителност на придвижване от и до работното място, както и удовлетвореност или проблеми, свързани с него.

За събиране на необходимата информация са проведени количествено и качествено изследване. Направени са дълбочинни интервюта сред мениджърите на седем големи компании в София: VMware, Telenor, Telus, SAP, Porsche Leasing, Porsche Import, Нewlett Packard. Проведени са близо 300 анкети със служители в сградите на Expo 2000 Office park, Vertigo Business Tower, Sofia Airport Center, Business Park Sofia, Progress, SAP. Количественото изследване не е представително и се базира на онлайн анкета, в която е използван методът на отзовалите се. Въпреки, че за представителност е необходимо по-всеобхватно изследване, резултатите от проучването показват генерални тенденции и дават добри насоки за работа занапред.

Изследването показва, че най-голям дял придвижващи се до и от работното място са тези, използващи автомобил. Според интервюираните мениджъри около 60% от служителите се придвижват с коли, като в някои компании делът им е значително по-голям. На второ място са ползващите градски транспорт, които са между 35 и 38% от запитаните. Придвижващите се пеша и с велосипед имат значително по-ниски дялове - до 5%, особено през есенния и зимния сезон. 

По-рядко се използва само един вид транспорт. В повечето случаи респондентите комбинират различни начини на придвижване, дори в рамките на един ден. 10% посочват, че работят близо до дома си - или на разстояние до 2 км. от работното място. Други 37% от изследваните служители ежедневно изминават между 3 и 6 км, около една пета пътуват между 7 и 10 км, а значителен дял от 27% изминават разстояние между 11 и 20 км., за да стигнат до работното си място.

Близо половината от анкетираните прекарват до половин час в пътуване в една посока от или до работа, като на отиване към работното място около 44% отделят от половин до един час, а на връщане същото време отделят вече 50% от запитаните. Близо една десета от участниците в изследването пътуват над един час от и към работното си място.

Резултатите в проучването показват, че има тясна зависимост между отдалечеността на офиса от дома и избора на транспорт. Най-голям дял от тези, които се придвижват с автомобил, изминават между 3 и 20 км в една посока. Пътуващите с велосипед най-често изминават между 3 и 4 км, а ходенето пеша е по-предпочитано при по-кратки разстояния – до 3-4 км. С увеличаване на отдалечеността на работното място се увеличава и използването на градски транспорт.

Най-натоварената сутрешна часова зона е 8:00-8:59, като пикът на тръгващи към работното място е 8:00-8:29. Вечер времевият интервал с най-голямо натрупване на придвижващи се в посока от работното място към дома е между 18:00 и 18:30. Като основни проблеми при придвижване и в двете посоки запитаните посочват задръстванията, времето на придвижване, необходимостта от прекачване, нередовен градски транспорт и липса на места за паркиране. Намирането на паркомясто е по-съществен проблем при отиване на работа, но вечер пък връщането вкъщи отнема повече време от това за достигане до работното място. Повече от половината анкетирани смятат, че пътуването до и от работното място причинява стрес, като това важи най-вече за пътуването с автомобил, градски транспорт и такси.

По силата на навика много хора имат твърдо установени навици да се придвижват с кола и за тях идеята да променят транспорта си изобщо не стои на дневен ред. Съществен дял, 68% от шофиращите, признават, че пътуват сами в колата си от и до работа, 27% споделят пътуването с член на семейството си или познат и само 5% - с колеги. Цели 92% ползват личен автомобил, 5% - на приятел или познат и 3% - служебен. По отношение на паркирането 40% ползват свободна зона за паркиране, 31% подземен служебен паркинг, 22% наземен служебен паркинг, 1% платен паркинг и 1% паркират в Зелена зона.

По отношение на градския транспорт 69% от запитаните посочват, че ползват автобус, 48% - трамвай, 41% - метро и 8% - тролей. 21% от тях отговарят, че се придвижват с градски транспорт, защото нямат автомобил, 19%, защото им е най-евтино и съответно 18 и 12%, защото разстоянието е най-дълго и имат удобен градски транспорт. 32% от ползващите градски транспорт си купуват годишна абонаментна карта за всички линии, 23% - месечна и 11% - тримесечна  за всички линии и 9% ползват месечна карта за една линия на наземния транспорт. 15% от пътуващите с градски транспорт не използват абонаментна карта.

Ходенето пеша е третият предпочитан начин за придвижване до работното място, като делът му е повече от три пъти по-малък от заемащите първите две места - автомобил и градски транспорт. Пътят на 80% от хората преминава през улици и едва на 20% през паркове или градини. Най-често като причина за избора да се стига пеша или с велосипед до работа се посочва физическата тренировка, която тези начини на придвижване осигуряват.

Придвижването до и от работното място е важна част от ежедневието на работещите и наличието на транспортни предимства и улеснения става все по-важен фактор за привличане на нови и задържане на настоящи кадри. Именно затова голяма част от изследваните компании прилагат мерки, с които да облекчат служителите си.
Някои от по-популярните и конвенционални прилагани мерки са:
  •  гъвкаво работно време;
  •  предоставяне на карти за градски транспорт, паркоместа и/ или служебни автомобили;
  •  електромобили за споделено ползване;
  •  субсидирано гориво;
  •  осигуряване на велосипеди, велостойки, душове и съблекални за велосипедистите.

Някои компании предвиждат дори колонка за зареждане на електромобил или поддържат приложение за споделено пътуване със собствен или служебен автомобил. Освен директни стимули компаниите реализират и по-нетрадиционни политики, които да стимулират служителите им да се придвижват до работното си място по други начини, различни от използването на автомобил. Така те изпълняват глобалните си политики за устойчивост и екологичност, допринасят за по-здравословния начин на живот на служителите си и решават поне частично проблема си с налични паркоместа. Някои от компаниите, участници в проучването, осъществяват цели кампании, за да насърчават служителите си да ходят пеша, стимулират ги с награди за изминато разстояние и успяват да променят навиците на някои от тях. В три от изследваните високотехнологични компании е въведено и приложение за споделено пътуване, като една от компаниите е предоставила и 20 електромобила за целта. През разработена от компанията платформа автомобилите могат да се заявяват за превоз от работещите там, но при условие, че се регистрират поне трима служители за един автомобил. Същото приложение може да се използва не само за служебно предоставените електромобили, но и за личните.

Резултатите в проучването нееднозначно показват, че в по-голямата част изследваните компании се наблюдава изградена култура на устойчив начин на живот и както мениджъри, така и служители декларират готовност и мотивираност за участие в съвместни проекти с общината за по-устойчив начин на придвижване в града. В повечето компании има дори специално отредени бюджети и назначени служители, които прилагат устойчиви практики и инициативи, проследяват ефекта на инициативите и ги подпомагат. В част от изследваните компании се отделя ресурс и за грижа за здравословното състояние на служителите - реализират се различни практики, които да стимулират работещите да се движат повече. Сред служителите, от друга страна, се наблюдава висока степен на мотивираност и желание за участие в инициативи и практики, които подкрепят устойчивия им начин на живот. Голям процент от работещите заявяват, че биха сменили начина си на придвижване с по-устойчив. Свидетелство за това са и инициативите в посока екологичен транспорт, които идват както от работодателите, така и от самите служители, близо половината от които са на възраст между 25 и 35 г.

Всички резултати и препоръки от проучването можете да намерите ТУК.

Сподели

Тагове: визия за софия | устойчив транспорт

 

Новини

06 Февруари 2019, 10.50
VЕКА е един от първите производители на ПВЦ профили за дограма, имащ правото да...
30 Януари 2019, 14.15
Изложение АРХИТЕКТУРНО-СТРОИТЕЛНА СЕДМИЦА събира сектора от 6 до 9 март в Интер...
23 Януари 2019, 13.34
Пилотно социологическо изследване на инициативите Визия за София и Зелена...
Медийни партньори
VIP медиен партньор