Музей за Модерно и Съвременно изкуство

(14 гласа, средно 4.57 от 5)

headАрхитектурен факултет – дипломна сесия 2013 г.

Дипломен проект на тема

Музей за Модерно и Съвременно изкуство

Град Париж, Франция

                  

Дипломният проект  е разработен от канд. арх. Яна Андреева  под ръководството на арх.Жеко Тилев и представя проектиране в идейна фаза на проект за Музей за Модерно и Съвременно изкуство, разположен в уникалната среда на парка Де Ла Вилет в Париж – Франция, който е в североизточната част на града и със своята площ от 55 хектара  е едно от най-големите зелени пространства. Паркът е  лесно достъпен по тангиращите  булеварди, спирки на автобусния транспорт и две спирки на метрото, които  оформят и основните подходи  - този от север от Булевард Макдоналд и този от юг от  Авеню Жан Жар.

Създаден по проект на арх.Бернар Чуми през 1982г. Парк Де Ла Вилет не се вписва в установените до тогава принципи в ландшафтната архитектура с характерните си резките контрасти и моменти на изненада в планировъчното решение. Структурата му се обуславя от 3 слоя - този на реперните червени точки, на линиите - пешеходните алеи  и на повърхностите - живописно разположени тематични градини, част от които е сградата на  проектирания Музей,  представящ живописта като 13-та нова градина на изкуството.

С предложения проект за Музей за  Модерно и Съвременно изкуство като  добавен нов елемент към парка е постигната пълна хармония с даденостите и дори е допълнена и последователно проведена общата концепция на парка не само като градоустройство, но и като идея за индивидуалност във формообразуването на елементите и сградите в парка.

 Като продължение на идеите на Чуми в представения проект се открива само формално позоваване на традицията за проектиране на сграда – музей на изкуството. Авторът се базира на идеята, че изкуството е едно строго индивидуално преживяване и предлага различна вътрешна функционална организация, като   сградата е решена на четири нива, три от които надземни – изложбени и едно подземно обслужващо ниво. 

Подходът към сградата  от парка е продължение на съществуващата Градина на равновесието като алеята се спуска плавно, навлиза в първото надземно ниво на сградата (кота -5.00 ) и продължава към терасирана скулптурна градина, където островно са организирани различни зони - зона обучение – медиатека, лекционни зали, зона хранене, търговска зона - магазини за художествени материали, зона рисуване - ателиета. Големи атриуми осъществяват визуален контакт с изкуството и градината, които се развиват над тях. Предвидени са необходимите облужващи помещения за всяка зона-санитарни възли, помещения за персонал, складове и осигурен път за зареждане.

Основният подход към музея е на кота 0.00, като фоайето е разпределителната зона към двете коренно различни изложби – на модерното изкуство, представляваща същинската музейна част и на съвременното изкуство, която е  със свободен достъп с цел стимулиране изявата на творческия заряд на младите артисти и улесняване на контакта на широката публика с изкуството.  Изложбата на модерното изкуство е представена по осем пътеки - рампи, които се пресичат във вертикално направление от комуникационни ядра, позволяващи на посетителите да променят своя ход. Изложбата е организирана едностранно на всяка рампа, като посоката на подредба на експонатите се редува, създавайки ритъм и редуване на концентрацията върху избраното течение с поглед към всички останали. Идеята е да се пресъздаде преплитането, застъпването на теченията в изкуството чрез средствата на архитектурата, а именно това, което се е случвало във времето да намери своя материален израз и в пространството, като темите на експонатите по рампите са съответно -  Ар Нуво; Фовизъм и Немски Еспресионизъм; Кубизъм и Футуризъм; Абстрактна живопис; Дада и Сюрреализъм; Абстрактен експресионизъм и Нео-експресионизъм; Оп арт и Поп арт; Минимализъм. 

На ниво +6.00 е разположена втората част от изложбата на съвременното изкуство,  кафене с изглед към пространството за модерно изкуство, сувенирен магазин, a административния блок с прилежащите му обслужващи помещения е на кота 0.00 м. 

Обемно-композиционното решение на сградата също е в духа на разнообразието и индивидуалността на останалите елементи в парка и макар, че на пръв поглед изглежда случайно, всъщност е провокирано от пешеходните направления на движение в парка. Като следствие от това сградата  е проектирана в  своебразния произволен криволинен обем, формиран от сложната като конфигурация, но много добре проучена със съответни компютърни програми  пространствено-прътова мрежеста стоманена конструкция, илюстрирана в тримерните модели на сградата.

Представените интериорни тримерни модели подкрепят идеята за богатство на възприятието и на гледните точки на вътрешното пространство. Всъщност обемно-пространственото решение на градата е логично продължение на философията на проекта и най-подходяща пространствена  обвивка за решената по специфичен концептуален начин функция на сградата. Решението за покритие на сградната обвивка с прозрачни фотоволтаични стъклопакети е в съответствие на тенденциите за използване на енергия от възобновяеми енергийни източници и допринася за енергийната ефективност на сградата. 

С предложената в представения проект вътрешна функционална организация на основното изложбено ниво във вид на пътеки-рампи, свързани на определени места с вертикални комуникации се дава възможност на посетителя да направи сам своя избор и своята траектория на обиколка и възприемане на експонатите. По този начин се създават условия за неочаквани срещи, гледни точки и възприятия на интериорното пространство и експонатите.   Това е нов не само концептуален като проект, но и като филосовия подход за вътрешна функцинална организация на сграда музей на изкуството. В проекта  е предложено тематично обвързване на експонатите по протежението на пътеките и  в същото време разположението, развитието на елементите в пространството дава възможност еспозициите да се пренареждат и по други времеви, авторски, териториални  или  стилови  принципи и така да се постигне елемента на изненада при всяко посещение на музея. 

Рецензент - гл.ас. д-р арх. Г.Кутова                                                

ATT00016
jpg7
jpg9
jpg6
jpg1
jpg2
jpg3
jpg4
jpg5
jpg10

Сподели