Дом за вино

(1 глас, средно 5.00 от 5)
В последните десетина години винарските изби промениха значително своя облик. От скучни промишлени халета в миналото, днес те в повечето случаи освен производствени помещения са и обекти за винен туризъм, и дом, в който виното се отглежда с любов и много грижи.

От архитектурна гледна точка заданието за винарска изба трябва да е съобразено с технологията, с маниера на производство на виното. И със заобикалящия я ландшафт. Всяка изба е индивидуална и не бива да се подчинява на модни тенденции, каквито всъщност не са популярни в тази област. От съществено значение е да се постигне функционалност на помещенията и хармонично вписване на обемите им  в заобикалящата ги среда. Каква да бъде избата според произвежданото вино, да е туристически обект или само производствен, да се има ли предвид бъдещо разширение или да се мисли като за завършен обект е решение на инвеститора. Как ще създадат дом на виното е работа на архитектите. 

Двама от утвърдените архитекти в проектирането на винарски изби – арх. Ива Платиканова и арх. Тодор Обрешков, споделят, че досега не им се е случвало да получат добро задание за проектиране. Обикновено то е непълно и се налага подробностите да се уточняват в процеса на проектиране. Често след като се ориентират в желанията и намеренията на инвеститорите, двамата архитекти, въз основа на богатия си опит и многостранното проучване на винарни в цял свят, дефинират най-подходящия за случая тип винарна. 
Желанието и намеренията на собствениците обаче се променят с времето, споделят архитектите. И дават за примери от практиката си, цитирайки случая с изба  „Беса Валей” и „Кастра Рубра”, където инвеститорите първоначално изобщо не искали да има атракционни и общодостъпни площи, но впоследствие се убедили, че са им необходими като удачен вид реклама и популяризация.
А в изба „Катаржина” била предвидена  малка дегустационната зала, която по време на строителството, по желание на собственика била разширена. Преправянето на проект в напреднала строителна фаза не води до добро решение – изтъкват архитектите. То постига някаква цел, но тя винаги е за сметка на пропорции, хармония, цялостен изглед, тъй като не е обмислено и синхронизирано с останалата част от проекта. 
На каква площ ще бъде разположена една изба зависи от инвестиционните намерения, от типа производство и от оборудването. В проектите на  „Беса Валей”, „Катаржина” и „Каста Рубра” големите обеми, произтичащи от големината на съдовете, са вкопани в земята. Технологията не го изисква, а и по-евтино е да се изгради сграда на земята и да се изолира надлежно, отколкото да бъде вкопана. Но тук се намесва умението на архитектите да създадат атмосфера, интериор за виното, който да подсили качествата му.  Чисто психологически човек свързва нещо, което отлежава, с помещение под земята, пояснява арх. Платиканова.
Психологически и естетически предопределени са и повечето от материалите, които се използват в изграждането на избите. Въпреки че се използват всякакви, предпочитанията са повече към естествените материали, защото самата същност на винопроизводството го предполага. А и в повечето случаи съответстват на архитектурата, която пък е добре да носи особеностите на региона, с който иска да се идентифицира.

Бистра Попдимитрова
Сподели
 

Новини

10 Юли 2018, 14.07
Ideal Standard, водещият доставчик на иновативни решения за баня, представя новата си...
06 Юли 2018, 09.53
Студентите от УАСГ и BLD създават нови места в квартала с акция за...
04 Юли 2018, 15.01
По-малко от месец остава да крайния срок за регистрация и участие в конкурса...
Медийни партньори
VIP медиен партньор