Списание The Building, Архитектура, Строителство, Инвестиции - Център „Джон Атанасов“, София - Списание The Building, Архитектура, Строителство, Инвестиции

Център „Джон Атанасов“, София

(0 гласа, средно 0 от 5)
01_Aleko_Hristov_Noval_Centar_Djon_Atanasov
Проектант: НОВАЛ ЕООД  инж. арх. Алеко Христов

Обща информация
Архитектурният проект е авторско идейно решение за участие на екип от български учени и специалисти в областите на физиката, химията, биологията и медицината в програма на ЕС за подпомагане на науката и връзките ѝ с бизнеса и обществеността. Архитектът беше привлечен т. г. да съдейства в начинанието от Сдружение "Център за компетентност по био и нано фотоника "Джон Атанасов".

Ситуацията е в кампуса на СУ „Св. Климент Охридски” в София, кв. 170, между бул. „Велчова Завера”, бул. „Баучър”, ул. „Якубица”, ул. „Златовръх”, и ул. „Галичица”. Ситуирана е в площ, освободена от две сгради в груб строеж, демонтирани за скрап (в някои планове на София и в Google още са видни очертанията им). Зони на застрояване по ЗУЗСО и ОУП-София за кампуса са ТРО и ОО*, а за сградата и прилежащата ѝ среда – ОО*, която е със завишени изисквания към екологията. Те следва да се уточнят с устройствен проект като специфични за кампуса след приключване на процедурата. Прилежащата площ около сградата на Центъра – особено на изток и север, – както и наличните други зелени площи в кампуса са достатъчни и като общо количество, и като възможност дори за надхвърляне на минимума от 10% високи дървета за близката по изисквания зона ОО. Същото важи и за площта на зелените площи в кампуса.

В този кампус са разположени три факултета: Химически (ХФ), Физически (ФФ) и по математика и инфроматика (ФМИ).  ЗП на сградата е близо м2, а РЗП – близо 4000 м2.

02_Aleko_Hristov_Noval_Centar-Djon_Atanasov_copy

Композиция и проект
А. Основно определяне на формата.
Интуитивният подход определи за най-съществена идеята за съвършенството като еволюционен стремеж на човека и на науката. Съчетанието на познанията в езотериката и науката породи съчетаното приложение на формата на кръглия триъгълник (като окултен символ на Ваклуш Толев по темата „Политика, религия, държава“ –  „Духовните дарове на България“ и видео в you tube) чрез т.нар. в математиката „кръгъл триъгълник” (на Рело, Wikipedia) и на 7 еднакви възходящи  спирали в центъра на триъгълника, изявяващи принципа на 7-те Лъча на човешката еволюция, от които единият е на науката (виж Теософско общество, Джуал Кхул и В. Толев, „7 Лъча на еволюцията“). Спиралата е приета форма на еволюционност (човешката ДНК също е спираловидна). Хармоничността на еволюцията е представена чрез композирането на спиралите на основата на златното сечение ϕ [фи]. Спиралата на науката ще е изработена в друг цвят, фактура и пр. специфики на повърхността ѝ.
Б. Конкретизиране на формата. 
Работата започва с интуитивното намиране на подходящата за тематиката идея като определяща основния подход към задачата на бъдещия проект, което свързва архитектурното творчество с универсалността. Паралелно с това започва действието и на логичните търсения като отправни точки на личното познание – вкл. и професионалното, – чрез което се прави приложността на идеите. Впоследствие приложността започва да се засилва в процеса на композирането и да преобладава в процеса на проектирането, но е необходимо да остава винаги подчинена на евристичната идея, която и в крайната степен на  проектиране да си остане разпознаваема и видима. Така се свързват реалността на универсалността като земно присъствие въздействие и деятелността на личностните активности като земен градеж.

1_Aleko_Hristov_Noval_Centar_Djon_Atanasov

Композицията на центъра „Джон Атанасов“ започна от интуитивната идея за езотеричния кръгъл триъгълник, който чрез геометрично приложимия (и научно открит) триъгълник на Рело стана символ на стремежа към съвършенство на човека и на науката му. Това стана идейната основа за центъра – плоскостната ѝ форма се разви в триизмерен атрий. Символната идея от своя страна се превърна първо в обемната композиция на основата като израз на статуквото в науката. Затова е основана на стабилността на симетрията. Основният пространствен пробив на съществуващата застройка, който е и прекият автомобилно-пешеходен подход, определя и влизането в  храмовостта на атрия като преддверие на свещеността на науката. Това става към и през архитектурно-пластичен портал, който е и пространствената връзка на кръглия триъгълник с групата от еклектични „готически“ прозорци на източната фасада на прилежащия ФИМ. Композицията се допълва чрез обемни издатини на втория и третия етажи – символ на надграждането на науката, но чрез евристични идеи. Конкретиката на формата е и прагматично определена: зададените площи са от няколко до ок. 150 кв. м. за функция, затова оформянето на плановете като площи и връзки дава възможност за проектирането и /или групирането на малки, средни и големи.

Buch-Lab_2_END-Archinova_Kor_Dobavka_14082017_1_Model

Надграждащите основния двуетажен обем триизмерни форми спрямо него са: и нюансни, и контрастни; и под горния ръб на основата, и надскачащи го; и подчертаващи симетрията, и игнориращи я. Това създава едно богатство на форми, които на места  подчертават масивността на основния обем, а на места той е техен пасивен обем. Това е продиктувано от наличните в кампуса прилежаща застройка и озеленяване. Така са разработени следните принципи на връзка между новата и съществуващите сгради: преобладаващата масивност на основния обем съответства на масивното формообразуване (но не и на ортогоналността) на разширението на ФФ на юг; преобладаващото плоскостно оформление на фасадата на центъра съответства на предимно плоскостната фасада (но не и на формата на прозорците) на ФМИ на запад; богатите на разнообразие изгледи на центъра от изток и север съответстват на богатото еклектично решение (но не и на характера на пластичността му) на ХФ и на наличния и нуждаещ се от бъдещо дооформяне масив от високи дървета.

2_Aleko_Hristov_Noval_Centar-Djon_Atanasov

Енергийната ефективност е представена от способа на термопомпата, който е особено ефективен в Софийското поле, заради високите подпочвени води тук. Друго характерно решение за архитектурата на сградата е продиктувано от високите изисквания за физическите лаборатории (на първия етаж) за строго постоянна температура с много ниски месечни и годишни амплитуди; затова към изложените на юг и полупосоките му стени в зоната на първия етаж са поставени хоризонтални засенчващи устройства, за да се намали прегряването там (по-добре е те да са подвижни, но това ще се реши в конкретиките на проекта за изпълнение). Свързаното и с екологичността решение на изложените към север и полупосоките му стени в същата етажна зона е озеленяването на фасадите. То е специфично разработено като идея: отдалечено е от фасадните плоскости (за да не разрушава топлоизолационната система) и от прозорците, които по най-удачния от енергийна гледна точка начин са изнесени на нивото на външния ръб на топлоизолационната система; нагоре (към еркерите) и настрани (при двата прехода към жалузите) то е ограничено от стъклени ивици (за да не позволява лесното разпространение на растителността). Затова е поставена мрежа, закрепена към горни и долни хоризонтални гредички, свързани съответно с горни и долни носещи конзоли. Мрежата дава възможност да се прилагат различни по закрепването си увивни или пълзящи растения. Решението на жалузите и на озеленяването са съвременни технологични варианти на принципа на цокълния етаж при класическата архитектура, а хоризонталната стъклена ивица над горните конзоли е съвременно приложение на използувания с векове принцип на корниза като начин на членение на фасадата, даващо възможност дори за коренно различни оформления и членения във височина (което е приложено при по-старите основни сгради на факултетите и особено богато при ХФ).

Всички пластични издавания на центъра ни говорят и за търсенето на естествена светлина – там, където е възможно, защото е принципна необходимост (и норма), но е и задължително за физическите лаборатории, където тя трябва да липсва на 100% и така се създава и психологически, и здравословен проблем а работещите там.

Проектът участва в архитектурен конкурс АРХ ИНОВА 2017 в категория: "Сгради с учебно и културно предназначение". 
 
Сподели

Тагове: арх инова 2017 | новал еоод | център джон атанасов

 

Новини

14 Август 2018, 11.33
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ отваря врати, за среща на...
13 Август 2018, 12.46
Снимка на Експозиционния център от личния сайт на арх. Нарди, Източник:...
06 Август 2018, 14.24
Крайният срок за регистрация и подаване на проекти в конкурса „Годишни...
Медийни партньори
VIP медиен партньор