КОЙТО ПОВЯРВА В ЗДРАВНИЯ ТУРИЗЪМ СЕГА - ЩЕ ИМА ГОЛЯМО БЪДЕЩЕ

(1 глас, средно 5.00 от 5)
България има уникалната възможност да се превърне в СПА дестинация
автор: Нели Костадинова
Магистър публични финанси


Туризмът е подчертано интегрална и резултантна величина от състояние и качество на природна среда, икономика на селищата и районите, благоустройство и комуникации, културно-историческо и природно наследство, етнопсихология и пр. Ключово понятие в практиката и теорията на туризма е „туристическият продукт”, който представлява съвкупност от услуги. Посетителите често са склонни да правят компромиси по отношение на услугите, стига основният атрактив да бъде достатъчно силен. Успехът на туристическата дейност до голяма степен е свързан със състоянието на околната среда, където тя се провежда. Тази връзка между туризма и природната среда е двустранна.

Състояние и тенденции на туризма в света и Европа
Динамиката на туристическите пътувания в световен мащаб е нараснала от 287 млн. през 1986 г. на 595 млн. през 1996 г. и се очаква да достигне 1,6 млрд. през 2020 г. По данни на СТО (Световната търговска организация) 30% от туристическите пътувания се предприемат от населението на САЩ, Япония, Германия, Великобритания, Италия, Франция и Канада. Туризмът като важен източник на приходи осигурява над 11% от световния брутен вътрешен продукт в световен мащаб, а към 2008 г. надхвърля 20%.
През 2007 г. Европа е посетена общо от 480 млн. туристи, което я определя като най-голямата дестинация на туристическите пътувания с 50% дял от световните пътувания и световните приходи от туризъм. До 2020 г. се очаква туристическите пътувания в Европа да достигнат 717 млн. През 2009 г. туристическите пътувания в Европа са се свили и се очаква да се отчете спад с 3,8%. Предвижда се през 2010 г. възстановяване на 1,7%, но до 2011 г. не се очаква да се достигнат нивата от 2008 г. Повечето домакинства ще продължат да пътуват, но пътуванията ще бъдат с по-кратък по времетраене престой, на по-къси разстояния. Очаква се нарастване на вътрешния туризъм (в границите на ЕС), който да съставлява 80% от общия брой на пътуванията.

Състояние и възможности за туризма в България
- По отношение на търсенето
През 2009 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 75,4%, общ обем от 4 326 021 туристи и ръст от 2% спрямо предходната година. През периода януари-декември 2009 г. България е посетена общо от 7 872 805 чужденци. Намалението спрямо предходната година е 7,7%. Посещенията с цел туризъм според определенията на Световната организация по туризъм са 5 738 873. Техният брой показва, че почти е достигнато нивото на посещения от същия период на 2008 г. със слаб спад от 0,7%. Намаление 20,1% има при посещенията с цел екскурзия и почивка, като са реализирани 3 809 561 посещения. В броя на туристите от ЕС за България се наблюдава ръст от 23,4%. Данните ясно показват, че интересът към страната се е увеличил особено от пазари, които са били традиционни за нашата страна, като Полша, Словакия, Словения, Естония, Литва, Унгария. Продължава тенденцията от 2006 г. на силна посещаемост от Румъния и Португалия. Испания, Франция, Италия и Кипър също ни преоткриват. През  2009 година Румъния отново води класацията на посещенията на чужденците с цел туризъм в България с 942 071 туристи (-5,5%), следвана от Гърция с 815 172 туристи (-3,4%), Германия със 739 885 туристи (+27,5%), Русия с 286 757 туристи (-1,5%) и Великобритания с 286 067 туристи (-21,3%).
От основните пазари увеличение има при посещенията от Полша с 268 624 туристи и ръст от 71,2%, Чехия със 176 845 туристи и ръст от 14,1%, Франция със 172 326 туристи и ръст от 41,3%, Австрия със 115 660 туристи и ръст от 46,1%, Унгария със 109 482 туристи и ръст от 43,5%, Нидерландия със 102 577 туристи и ръст от 35,3%, Белгия с 65 195 туристи и ръст от 27,2% и др.
Намаление има при посещенията от Македония с 204 838 туристи (-5.4%), Турция със 193 363 туристи (-8%), Украйна със 110 917 туристи (-6.5%), Словакия със 71 927 туристи (-46.1%), САЩ с 61 189 туристи (-12.4%), от скандинавските страни и др.
 
Приходите от международен туризъм през  периода януаридекември 2009 г. възлизат на 2 559,1 млн. евро, което е с  0,9% повече в сравнение със същия период на 2008 г.
 
- По отношение на предлагането
През  последните десет години хотелската инфраструктура отбелязва един от най-високите темпове на растеж в Европа, вкл. и спрямо преките конкуренти на България – Гърция, Турция, Република Хърватия, Румъния. Хотелският капацитет в главните приемащи страни на Европа нараства ежегодно с 3-4%, докато в България през последните 6 години средногодишният темп на растеж е 12%, или 3 пъти по-висок. По-бързото нарастване на легловия капацитет спрямо растежа на туристите и направените от тях нощувки доведе до намаляване на заетостта, вкл. и от чужденци. Утвърди се доминиращата роля на екстензивния подход, при който растежът на оборота и на валутните приходи плътно следва нарастването на хотелската база. Българският бизнес и държава получават два пъти по-ниски валутни приходи от една туристическа единица (един турист, една заета стая) главно поради сравнително ниските ценови равнища на хотелите по Черноморието.

По данни на НСИ през 2008 г. в страната са функционирали 3217 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за дългосрочно настаняване, а броят на стаите в тях е 130,6 хил. По Черноморието са разположени 43,3% от хотелите в страната, като в тях се намират 63,8% от хотелската леглова база. От общо наблюдаваните 1646 хотела в страната в област Бургас се намират 364, в област Варна – 257, а в област Добрич – 91.

По отношение на географското покритие на специализираната инфраструктура в страната следва да се отбележи, че има голяма концентрация на хотели по Черноморското крайбрежие. Големите комплекси започват да приличат все повече на градове, в които е трудно да се намерят условия за отдих, а именно това е основната цел на туристите. Много от потенциалните атракции не са разработени по начин, който да оползотворява техния потенциал (да могат да привлекат достатъчно посетители за по-дълъг престой), а свързаната с тях прилежаща туристическа инфраструктура е незавършена, остаряла, износена или липсваща.

Има приета Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Р. България за периода 2009–2013 г. и нейната основна цел е да се постигне устойчивост в териториалното развитие на специализираната инфраструктура, да се намали темпът на развитие в свръхразвитите курортни територии и да се развият специализираната туристическа инфраструктура и туристически атракции във „вътрешността на страната” – в нови региони с потенциал за развитие на туризма.
- Основни конкурентни предимства на България като туристическа дестинация:
о България има стратегическо географско местоположение, разположена е на територията на Югоизточна Европа, в Североизточната част на Балканския полуостров, изпълнявайки ролята на кръстопът между Запада и Изтока, между Севера и Юга;
о „близка дестинация”, предлагаща усещане за стабилност, надеждност и предсказуемост;
о природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство – наличие на потенциал не само в Черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и 9 обекта, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, повече от 600 минерални водоизточника, хиляди местни традиционни и културни атракции, повече от 5% от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка), 40 000  исторически паметника, 160 манастира, повече от 330 музеи и галерии, богати традиции при провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балноелечебни, 56 планински климатични и 28 морски.

Общата конкурентоспособност на българския туризъм е определена като средна на международния туристически пазар. Страната е поставена на 54-то място от 124 държави в световната класация по туристическа атрактивност.  По отношение на регулаторната рамка тя е на 66-о място, по отношение на инфраструктурата заема 56-а позиция, а по отношение на ресурсите за развитие на туризма – 44-та позиция.
- Български туристически продукт
Към настоящия момент българският туристически продукт има две основни разновидности:
о масов туризъм, който е насочен към експлоатация на природните ресурси в морските и ски курорти и е включен в голям обем програми, които нямат висока доходност и рентабилност;
о специализиран (алтернативен) туризъм, комбиниращ в себе си отчитането на специфичните интереси и потребности на туристите със съхранението на туристическите (природни и антропогенни) ресурси.
- Видове туристически продукти и техният относителен дял в общото предлагане (източник – Стратегически план за стратегия за развитие на българския туризъм 2006–2009 г.).
о летен (морски) туризъм    – 52,4%;
о зимен (ски) туризъм                   – 16,2%;
о културно-исторически        – 11,1%;
о СПА и балнеология        –   6,6%;
о екотуризъм            –   4,2%;
о конгресен            –   4,1%;
о други            –   1,6%;
о голф туризъм        –   0,1%;
о ловен туризъм        –   0,1%.
 
- Очакваните тенденции, свързани с туристическото поведение през периода до 2020 г., очертани в ситуационната оценка, направена при изготвяне на Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма. Те могат да се обобщят по следния начин:
о нарастване изискванията на туристите към качеството, специфичността, атрактивността и разнообразието на туристическите услуги като основен фактор за формиране на туристическо поведение;
о ориентиране на предпочитанията на туристите за периода до 2010 г. към близките дестинации (от 1 до 4 часа пътуване със самолет), но и наличие на значително повишаване на интереса към пътувания до далечни дестинации, особено до Китай, САЩ, Канада, Южна Америка, Индонезия и др.;
о насочване предпочитанията на туристите, от една страна, към дестинации и страни, гарантиращи сигурност и спокойствие, а от друга – към специфичните форми на туризъм – СПА туризъм, балнеология, хоби и екстремен туризъм, еко- и селски туризъм, спортен и медицински туризъм и др.;
о увеличаване на предлагането на туристическите пътувания на сравнително ниски цени от страна на туроператорите, авиокомпаниите и др.;
о увеличаване на пътуванията на хората от третата възраст с цел лечение, профилактика, рехабилитация и възстановяване;
о нарастване на дела на детските и младежките пътувания;
о увеличаване на относителния дял на морските круизни пътувания, особено за платежоспособните туристи;
о значително разширяване ролята на информационните и комуникационни технологии в хотелиерството и туроператорската дейност.
 
Здравен туризъм в България
В България СПА услугата често се отъждествява с балнеология. Двете понятия обаче се различават. Балнеотуризмът е предназначен за лечение на болни хора, за тяхното възстановяване и поддържане, както и за профилактика на различни заболявания. СПА туризмът (SPA – Sanus per aqua – „Здраве чрез вода”) и уелнес (противоположното на „болест”) е насочен към хора без здравословни проблеми. Клиентите на тези центрове са в добро здраве и финансово състояние, а целите на техните посещения са релаксацията и бързото възстановяване от стреса, както и постигането на добър външен вид. Приликата между двете понятия е, че се ползват подобни методи на водолечение. Всички услуги, свързани с балнеология, СПА, уелнес, формират т.нар. здравен туризъм.

Урбанизацията и нарастващият стрес в последните години доведоха до развиването на нови заболявания, свързани с пренапрежението. В тази връзка в световен мащаб все повече се акцентира върху превенцията на човешкото здраве. Налице е тенденцията на завръщане към природата и естествените продукти на козметиката и лечебните средства. Балнеологичните курорти са били на почит още от римската епоха. Тогава обаче всичко е било свързано с грижите за укрепване на физическата мощ на легионите. Именно от този период се дават първите класификации на минералните води и ценни препоръки за тяхното използване от хората. Има редица исторически сведения за това как римляните са благоустроявали местностите около лечебните извори.

Запазени са множество останки от терми, балнеологични съоръжения, асклепиони, нимфеуми край изворите в Кюстендил, София, Хисар, Сапарева баня и други, които ясно показват, че на особена почит по онова време са били божествата, свързани с култа към водата и здравето. През Средновековието минералните води се използват предимно за хигиенни нужди. През ХХ век човечеството се химизира много и това върна интереса към балнеолечението. Сега Световната здравна организация насочва вниманието на здравните експерти към профилактиката на човека. Търси се здраве за здравите хора чрез даровете на природата - минералните води, слънцето и климата. В Европа най-популярният туризъм в последното десетилетие става именно балнеологията. Българските специалисти твърдят, че в областта на оздравителния туризъм България няма особени конкуренти в Европа. По думите им уникалните лечебни качества на минералните води и калонаходищата нямат еквиваленти на Стария континент. Проучване на французите показва, че термализмът привлича туристи, но не дотам, че да се разчита само на този фактор. Защото минерални води има в цяла Европа. Той обаче, съчетан с културен, етно-, еко-, религиозен, селски, ловен и др., придобива голяма притегателна сила. С това съчетаване на благоприятните фактори, които има у нас, може смело да се излезе на европейския пазар и балнеологията да бъде много печеливша.

Според информация, публикувана неотдавна във вестник „Класа”, анализатори смятат, че през 2010 г. доходите на един средностатистически СПА обект в Европа и Северна Америка ще се увеличат съответно около 1,3 млн. и 2,3 млн. долара. В България СПА и уелнес пазарът също е с оптимистични прогнози за развитието си през 2010 г. Според доц. д-р Бистра Димитрова от Националната спортна академия през последните десет години се отбелязва бурен ръст на СПА сектора. Тя цитира данни на Daily Times, според които първи от кризата ще излязат туризмът и СПА индустрията. През май 2009 г. в Швейцария лидерите на световната СПА индустрия са споделили същата прогноза, като 33,8% от тях посочват, че СПА и уелнес бизнесът са увеличили печалбата си. Въпреки намаляването на посещаемостта на СПА с 15% показателите на доходността са останали непроменени или са се увеличили. Същевременно се наблюдава взаимно проникване на три близки области – медицина, СПА и хотелски бизнес.

За 2009 г. ръстът в здравния туризъм е 7%, а спадът в приходите е с 20% според данните на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Свиването в приходите се дължи на промоциите, които дава целият сектор – според продължителността на отдиха като бонус се дават между 1 и 3 дни, които са довели до свиване в приходите. Цените обаче не са намалявани, защото се счита, че този тип четири- и петзвездни хотели са сравними по условия и услуги със западните си аналози. Статистиката сочи, че най-много са посещенията за уикенд туризъм. Засега предимно българи посещават СПА курортите у нас и те съставляват 80% от всичките им посетители. От 34 хотела, които са членове на асоциацията, засега едва пет са сертифицирани от Европейската СПА асоциация (ESPA). Никой обаче не може да предположи колко са хотелите в страната, които на базата на една вана и домашна сауна се рекламират също като СПА.

На този етап много малко български предприемачи влагат средства в балнеокурортите ни, опитвайки се да възродят един традиционен туристически продукт. Известните от близкото ни минало курорти във Вършец, Хисар, Велинград, Девин, Сапарева баня и Сандански все още не присъстват ярко в най-новите туристически карти на страната. Единствено Велинград наскоро със своите 80 минерални извора беше избран и за СПА столица на Балканите. В началото на тази година беше оповестено от кмета на Кюстендил, че стартира мащабен здравен проект и с дългосрочен заем общината е решила да превърне града под Хисарлъка в най-добрия център за рехабилитация на континента в конкуренция с Карлови Вари за европейска СПА столица. Предвижда се до края на 2010 г. да отвори врати първата част на лечебния комплекс. У нас има много здравни бази и хотели, които предлагат множество лечебни процедури, но те все още не отговарят на съвременните изисквания на балнеоложкия пазар. Изграждането на ваканционни селища в тези региони е напълно обосновано. Около тези селища могат да се изградят съответните бази за упражняване на различните видове спорт – тенис, голф, конна езда. Страната ни има добри възможности за привлекателните лов и риболов.

Невероятно е съчетанието между зимен спорт и балнеотуризъм. Всички знаем за ски курортите Боровец, Банско и Пампорово и близостта им до минералните водоизточници. На 30–40 км от Боровец е Белчин баня. Находище, около което тепърва ще се развива балнеотуризъм. Друг голям регион също в близост до Боровец е Долнобанският, характеризиращ се с разнообразните си минерални води в Костенец, Пчелин, Долна баня и Момин проход. Тук трябва да се отбележи, че прекрасни възможности за зимен ски туризъм предлага и Стара планина, без те да са използвани до момента. Като се започне от Врачанския Балкан с водите във Вършец, Спанчевци и Бързия, Троянския Балкан с Шипково и Чифлика и се продължи на изток до Сливенските минерални бани. Не можем да отминем и югозападния ни регион, където бликат много минерални извори и те са сгушени в полите на Пирин и Беласица. Според експертите обаче много средства се инвестират в СПА хотелите, които предлагат единствено басейн с минерална вода, фитнес, масажни кабинети, декоративна козметика и сауна с парна баня.

Балнеолечението, от една страна, е нещо много по-сложно и изисква големи познания в областта на медицината, а от друга - е скъпо занимание. За сравнение един СПА център може да се изгради за около 150–200 хил. евро, докато инвестирането в балнеология е минимум 800 хил. евро. При това средствата, вложени в СПА туризма, се възвръщат средно за около 5 години, докато във втория случай става дума за много по-дълъг период от време. Въпреки това засега пазарът дава ясни сигнали, че тази дейност тепърва ще се развива и ще се радва на голяма популярност както сред българските потребители на здравни услуги, така и сред западноевропейците.

Предимства на българския здравен туризъм:
о висока конкурентоспособност на природния потенциал – в България има над 600 минерални водоизточника, групирани в около 240 находища. Общият им дебит е около 270 млн. литра на денонощие. Над 70% от тях са топли и горещи – с температура 37–101 градуса по Целзий. В страната ни има почти всички видове минерални води, които се срещат по света;
о има 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 58 планински климатични и 28 морски;
о климатът е здравословен и има лечебен ефект в определени райони на страната;
о наличие на модерни балнео- и СПА хотели не само по Черноморието, но и във вътрешността на страната – Девин, Велинград, Хисар, Кюстендил, Сандански, Банско;
о утвърдени позиции в балнеолечението.

От съществено значение за развитието на балнеотуризма са лечебните калонаходища. По-голямата част са лиманните езера с морски произход. Те имат превъзходни лечебни качества и се намират по крайбрежието на Черно море. Другите са торфените в централната и западната част на страната и изворните в югозападния регион. Към това природно богатство прибавяме етеричните масла, водните извлеци и други производни на българската роза и българските билки. Те оказват много добър козметичен ефект, притежават изразени лечебни свойства и с успех се прилагат в СПА центровете в страната. Българското розово масло е с най-добрите качества в света, а в последните години масово се заговори и за износ на български билки. Това е обяснимо, защото повечето от тях се добиват или растат свободно в места далече от производствени замърсители.

Освен това голяма част от находищата на минерална вода се намират в екологично чисти райони. Те са в близост до планински, черноморски резервати с невероятна екосистема. Много от тях са разположени във или в близост до исторически и археологически паметници, представляващи интерес както за българския, така и за чуждестранния турист, до природни дадености като причудливите мостове „Ер кюприя” в Родопите, Белоградчишките скали, пясъчниците към Мелник, известните пещери в Стара планина и Родопите и др.

Недостатъци на българския здравен туризъм:
о здравният туризъм у нас не е изведен като приоритет на държавната политика по туризъм;
о България не присъства на европейската карта на здравните пътувания;
о недостатъчен брой квалифициран медицински и туристически персонал;
о правната уредба, която има отношение към този вид туризъм, е недостатъчна, а съществуващата такава се нуждае от прецизиране и актуализация;
о липсва стратегия за развитие на здравния туризъм;
о цената на минералната вода за лечебни нужди е много висока и това не стимулира развитието на този вид туризъм;
о липса на широка целева реклама в чужбина на балнео-, СПА и уелнес продукта;
о липса на актуална статистическа и адекватна оперативна информация относно потребителите на продукта.

България е определена сред петте най-удачни държави в ЕС за инвестиции в СПА. По този начин българските предприемачи имат голямо поле за действие в сектора – главно за реновиране на занемарени курортни селища. Заслужава си да се инвестира във ваканционни селища около находищата на минерална вода, които се намират в слабонаселени места. Здравният туризъм с всичките му сегменти е сред най-модерните по света и е смятан за особено печеливш, като този сектор от туристическия пазар може да се дефинира като растящ.
Сподели
 

Новини

22 Май 2018, 11.16
Даниел Нинчев с Грамота и НаградаНа 17.05.2018 г. в УАСГ за четиринадесети път...
21 Май 2018, 15.36
БАИС те кани на SPEED INTERVIEW – Бързи интервюта с водещи личности в строителния...
18 Май 2018, 15.25
Ивана Янкова, студент от НХА, спечелила първо място в конкурса, и Димитър Желев,...
Медийни партньори
VIP медиен партньор