Изисквания и нормативи при строителството на административните сгради

(5 гласа, средно 3.40 от 5)
Арх. Антон Каравелов

Проектирането и изграждането на административни сгради в нашата теория и практика е било винаги престижна проектантска и строителна дейност. В миналото например, в средата и краят на ХХ век, не всеки проектант можеше да се „добере“ до проектирането им. Обикновено реномирани проектантски организации и институти, като ИПП „Главпроект“, ИП „Софпроект“, „Промпроект“ и други „бяха целунати от Бога“, като осеяха страната, и особено окръжните и по-големи градове с представителни, нелоши сгради. За всяка от тях имаше старание да има опростена композиционна схема, спазването на точно определени технико-икономически показатели (при недостигане на тези показатели - проектите не се приемаха и не се одобряваха) и най-важното сградите трябваше да имат свой, индивидуален и запомнящ се архитектурен образ. Доколко това носеше сполука и успехи поколенията ще преценят, ще отсъдят. За отбелязване е, че в миналото изградените административни сгради в сравнение със сега строящите се луксозни офис билдинги, изглеждат опростени, бедни, студени и бездушни.

Действащи нормативни актове
Правила и нормативи за проектиране на административни сгади имаше, които в днешно време изглеждат много остарели и би следвало да се актуализират, защото не отговарят на днешните социално-икономически и политически условия. Все пак те действат, защото никой не се е досетил да ги отмени или да ги замени с други, по-нови и съвременни.

За сведение - нормите за проектиране и изграждане на административни сгради (накратко норми), към които спадат понастоящем масово проектираните на тези сгради и особено офис- сградите, са публикувани в издавания Бюлетин за строителство и архитектура (БСА) на Министерството на строителството и архитектурата (МСА), книга 8 от 1981 г. Одобрени са със Заповед № РД-12-195 от 08.09.1981 г. С тези „Норми за проектиране на административни сгради“, бяха отменени „Временните норми и изисквания за проектиране на административни сгради“ - БСА, кн. 3-4 от 1975 г. По тези нормативи се провеждаха в миналото и конкурсите за най-добре проектирани и изградени „Обществено- административни сгради“, утвърдени с решение № 117 от 21.07.1965 г. на Държавния комитет за строителство и архитектура (ДКСА), публикувани в БСА, кн. 2 от 1966 г.

Тези норми от 1981 г. претърпяха изменение и допълнение в кн. 3 от 1985 г. на БСА. Изменението е публикувано и в Държавен вестник, бр. 69 от 02.09.1986 г. и в БСА, кн. 8 от 1986 г.

За кои строежи се отнасят нормите?
Нормите от 1981 г. се отнасят както за проектирането и изграждането на ново строителство, така и за реконструкция на заварени административни сгради (точка 1.1.0). „Заварени“ по смисъла на § 21 от ЗР на Закона за устройство на територията (ЗУТ), са само законно изградените строежи. Максималната височина на административните сгради или за административни помещения, разположени в сгради с друго предназначение е фиксирана до 16 метра (високо етажни - високо застрояване по днешния смисъл на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗУТ), което не отговаря на съвременните изисквания. За тези сгради няма ограничения за височината, стига да са отразени в устройствените планове, да е осигурено необходимото разстояние до границите и да са спазени устройствени показатели - „П“ - плътност на застрояване, Кинт - коефициент на интензивност на застрояване и К - коефициент на озеленяване.
В забележка е отбелязано, че нормите не се отнасят за административни сгради на Държавния съвет на Н.Р. България, за Министерския съвет, Народното събрание, за партийните организации, за митниците, за оперативните помещения на телекомуникационни връзки, за сгради на Държавния архив и промишлените предприятия.

Степенуване и групиране на административните сгради
По точка 1.2.0. от Нормите, административните сгради се делят на пет групи, а именно:
• в група А са сградите на държавните комитети и централните ведомства към Министерския съвет;
• в група Б спадат административните сгради на: окръжните народни съвети (ОблНС), общинските народни съвети (ОбНС) и районните общински народни съвети (Р ОбНС) за градовете с регионално деление.
• в група В - сгради на кметствата и районните кметства, стопанските управления, клонове на аграрно-промишлените комплекси (АПК), промишлено-аграрни комплекси (ПАК) и национални транспортни комплекси (НАК);
• в група Г - сгради на окръжни, градски и районни управления, сгради на кооперативните организации, на ДОСО - доброволна организация за съдействие на отбраната, народни потребителни кооперации (НПК), РПК (районни потребителски кооперации) и др.;
• в група Д - попадат сгради на съдебни учреждения, юридически консултации, районни и градски прокуратури и такива на следствените органи в страната.
Административните сгради се проектират и оразмеряват освен по значението им в петте групи, а и по броя на служителите – ползвателите на сградите. Броят на служителите и другия персонал се посочва в технико-икономическите показатели в заданието за проектиране. Интересно е, че в това число не влиза обслужващия персонал, като лица от медицинските пунктове, обслужващ персонал и работници – шофьори, монтьори, портиери, чистачи, огняри, пазачи и други.

Как се осигурява градоустройствена основа
Изборът на подходящ терен за административните сгради не е лесна работа, ако те не са предвидени по общите и подробни устройствени планове (ОУП и ПУП/ПРЗ). Подходящо е терените да се осигуряват в централните градски части на населените места или във вторичните центрове. По-често те се предвиждат и изграждат според предвижданията на ПУП/ПРЗ и в населените места се обособяват вторични административни центрове, особено за градовете с районно деление. За тях следва да се осигури пешеходна и транспортна достъпност в сравнително озеленени и благоустроени райони и места за паркиране на моторни превозни средства (МПС). Все още е в сила разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Раздел V, Таблица № 2, т. 6 от Наредба № 2 за планиране и проектиране на транспортно-комуникационни системи в урбанизираните територии (ДВ, бр. 86 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г., БСА, кн. 8/9 от 2004 г.). По т. 6, буква „а“, за централната администрация се предвижда по едно паркомясто за 60 до 80 кв. метра от разгънатата застроена площ (РЗП); а по буква „б“, за местната администрация – от 80 до 100 кв. метра от РЗП за едно паркомясто. Предвижда се освен това и в двата случая допълнително още 20 на сто от площта за паркоместа, за посетители. В Таблица № 2 липсват данни за офис-сградите. С оглед отстраняване на този пропуск, МРРБ с писмо-указание № 70-08-1938 от 14.12.2006 г. посочи, че за всеки отделен офис, следва да се предвижда по едно паркомясто, както това е за жилищата в многофамилните сгради и ателиетата.

Планировъчно–конструктивна схема за административните сгради
Ролята и значението на сградите се включват в композицията на градския представителен ансамбъл. За сградите от група В, с повече от три етажа, светлата височина на „холовете“ и коридорите се предвижда по БДС 13566-80 (Сгради жилищни и обществени. Конструктивни параметри и размери), както следва:
- за коридори с дължина до 10 метра, широчината им трябва да бъде най-малко 1,50 метра;
- за коридори с дължина повече от 10 метра - 1,80 м, но не повече от 2,40 м широчина.
Светлата височина на помещенията следва да бъде най-малко 2,60 метра, а конструктивна височина – 2,80 до 2,90 м.
За административни сгради с височина на пет и повече етажа се предвиждат асансьори по БДС 4699-85 (Асансьори електрически пътнически. Шахти и машинни помещения). За проектиране на стълби и стълбища се прилага БДС 8267-86 (Стълби и стълбища за жилищни и обществени сгради. Основни изисквания). Желателно и препоръчително е, да се предвиждат асансьори независимо каква е височината на сградите, след като има неограничен брой посетители, а също и за хора с увреждания. Следва да се прилага чл. 107 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (ДВ., бр. 3 от 2004 г.). Броят на асансьорите, видът и основните размери на шахтите, размерите на вратите и на машинните помещения се предвиждат съгласно действащите Норми за избор на асансьори при проектиране на жилищни, административни сгради, хотели и общежития (БСА, кн. 2 от 1996 г.).

В първия (приземен) етаж на административните сгради се допуска разполагането на гардероби, санитарни помещения, столови, бюфети, книгохранилища, вентилационни камери, машинни помещения за асансьори и складове (т. 3.5.0).

При административни сгради с височина над десет етажа се предвиждат укрепления за окачване на строителни платформи, за ремонт и почистване на фасадите и прозорците (които не са отваряеми). В случая има противоречие, защото още в началото се посочи, че височината на административните сгради е най-много до 16 метра (до пет - шест етажа, а не десет и повече).

За противопожарната инсталация в асансьорните фоайета и коридорите се предвиждат автоматични датчици. В хранилищата на библиотеките, архивите и ремонтните работилници, задължително се монтират автомати за пожароизвестяване. За сградите над три етажа от групи А, Б, Г и Д следва да има централна система за оповестяване за възникнал пожар. За групи А и Б, при брой на служителите над 350, независимо от височината, противопожарните постове могат да бъдат в помещения на първия етаж, с осигурено естествено осветление. За всеки противопожарен пост се предвиждат от 15 до 20 кв. метра застроена площ.

Освен надземни паркоместа, в административните сгради може да има гаражи и в подземните етажи, ако в населеното място няма централен автопарк, това предписват нормите.

По принцип работната площ за един служител трябва да бъде не по-малко от 4 кв. м, с допълнителна площ, която да се заеме от шкафове от 0,10 кв. м. Що се отнася до ръководителите, работната им площ е предвидена значително по-голяма. При административна сграда от 50 служители, тя е 36 кв. м, а за група Б и Г за над 50 служители - 54 кв. м и т. н.

Застроените площи за конферентни зали са определени в Таблица № 1, като за едно място в залата се предвижда 0,70 кв. м, а за кулоарите - 0,30 кв. м. За кинокабините се прилагат правилата и нормите за проектиране на кина, публикувани в БСА, кн. 12 от 1987 г. За документооборота се предвижда по 6 кв. м за сгради, имащи документооборот до 30 000 броя документи. С навлизането в нашия живот на електрониката и информационно-комуникационните технологии (ИКТ), тези норми изглеждат нереалистични.

В „Нормите“ са осигурени значителни площи за ръководителите. За група А - от 7,50 до 6 кв. м за едно лице, в зависимост от броя на служителите (от 100 до 600 броя). За тази група залите за конференции трябва да са с капацитет за, 50 на сто от броя на служителите. Естествено, че административните сгради следва да са снабдени с всички видове инсталации: електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, топлофикация, телефония и други.

Обзавеждане на сградите
Със Заповед № АБ-14-03-182 от 14.12.1984 г. на Министерството на строителството и селищното устройство (МССУ) и Министерството на финансите (МФ), в раздел V се утвърждават:
„Норми за обзавеждане на кабинети и други помещения за ръководители на различни нива на социално управление“. Те са добавка към „Нормите“ от 1981 г. Сградите са разделени в четири групи, според значимостта им и административния ранг. Те са изгубили част от актуалността си, защото названията, съставът и значението им са се изменили.
Кабинетите на ръководителите са включени във функционални групи, както следва: а) кабинети; б) технически секретари; в) заседателни зали.

Допълнителни изменения в нормите
В допълнение на „Нормите за проектиране на административни сгради“ са представени нови изисквания за: отоплението, вентилацията и климатизация (ОВК), публикувани в БСА, кн. 8 от 1986 г. Уточнено е, че температурата в работните помещения трябва да бъде най-малко 16 градуса по целзии, а в коридорите и стълбищата - 15 градуса по целзии.
В Държавен вестник бр. 69 от 1986 г. е отменена Таблица № 24 към т. 4.12 от Нормите за проектиране на административни сгради от 1981 г.

Изисквания към сградите по ЗУТ
Както знаем Закона за устройство на територията (ЗУТ) е публикуван в ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г. и влезе цялостно в сила от 31.03.2001 г. Допълван, изменян и поправян е над 28 пъти, последния път в ДВ, бр. 61 от 27.07.2007 г.

В разпоредбата на чл. 35, ал. 1 и следващите от ЗУТ, се посочва, че разстоянията на основното застрояване на нежилищни сгради в урегулираните поземлени имоти (УПИ), към границите е както при жилищните сгради. Това показва, че за ниско застрояване следва да прилагаме разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ – 3,00 м до страничните регулационни линии и 5,00 м до дъното на УПИ. За средно и високо застрояване ще приложим чл. 31, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ – разстоянията на основното застрояване ще бъдат 1/3 от височината на сградите към страничните регулационни линии (измерени по метода на чл. 24, ал. 1 от ЗУТ) и 6,00 м до дъното на УПИ. По принцип най-голямата дълбочина на застрояването, при свързано застрояване е 16 метра. Когато обаче, УПИ е значително по-голям, при 30,00 м дълбочина и 20,00 м дължина към улиците, дълбочината на застрояване не се ограничава от правилата и нормативите (чл. 30, ал. 2 от ЗУТ).

При действието на ЗУТ, би следвало да се изработи и публикува нова нормативна уредба, по отношение на административните сгради, защото теорията и практиката в нашия обществен и социално-политически живот изисква това.
Сподели
 

Новини

23 Октомври 2017, 11.11
Обръщение на д-р арх. Анета Славова, Главен организатор на форматаУважаеми...
20 Октомври 2017, 09.57
На 18 октомври вечерта в Sofia Event Center се проведе официалната церемония по...
17 Октомври 2017, 17.06
„Бронзовата къща" и нейното издигане в София е официално правителствено...
Медийни партньори
VIP медиен партньор