Изразяване на гражданската позиция и критичността на архитекта

(0 гласа, средно 0 от 5)
02-00
Избледнялата критичност на архитекта и необходимостта да бъде полезен в по-широк аспект на съвременната реалност, излизащ извън показността и налагания в последните десетилетия привлекателен, но повърхностен образ, предизвикват проявата на забравени характеристики на архитектурната професия. 
"Златен лъв" за най-добър проект получава Торре Дейвид, Венецуела на Urban (Алфредо Бриленбург, Хуберт Клумпнер), Джъстин МакГърк и Иван Бан (Ил. 2-1), заедно със семействата от Каракас, които окупирайки незавършената висока сграда Торре Дейвид, създават с усет и убеждение своя нов дом и идентичност. Този град с жилища, магазини и услуги е пример за архитектура без архитекти, вдъхновяваща инициатива, която потвърждава потенциала на неформалните групи. В изложбата е включен и бар за хранене за привличане на повече посетители, които да преосмислят преобразуващата сила на проекта, 
Баналността на доброто. (Ил. 2-2) Шест десетилетия на новите градове, архитекти, пари и политика,  Crimson Architectural Historians е задълбоченото изследване на холандската група върху изграждането на нови градове в последните шест десетилетия, на градоустройството, загубило своята посока и гражданската позиция в съвременните условия. След войната то следва политическата амбиция да се построи държава на благоденствието като идеална проекция на новото общество. Последните десетилетия показват изоставяне на основните принципи на градското планиране, характерни за модернизма и неговите идеали. Вместо дом за бедните, градът вече подслонява богатите, финансиран е от международния частен капитал. Архитектът е изтласкан извън урбанистичните решения за да създава привлекателния образ на града, превърнат в специална привилегия на богатите. Въпросът е доколко той може да се задоволи с омаловажената си роля и да изостави идеята за общото добро? 
Инсталацията „Обществени сгради: Архитектурата на гражданските служители” на Райнер де Грааф (OMA) (Ил. 2-3) в сътрудничество с Лора Беърд, доказва убедително, че преди четиридесет години обществената кауза е била мощен източник на вдъхновение, играеща ролята на обща основа за архитектурната практика. Петнадесетте архитектурни шедьовъра, реализирани от бюрократи в различни европейски градове на общественото благо, представени в първоначалния си вид и настоящо състояние, ни убеждават в безспорните си постижения. Според куратора Райнер Де Грааф разцветът на обществената архитектура е "краткотраен, крехък период на наивния оптимизъм преди бруталното управление на пазарната икономика да се превърне в общ знаменател", 
Гражданската отговорност на архитекта има различни проявления: Изложбата на САЩ . "Спонтанни намеси: дизайнерски действия за общото благо” (Ил. 2-4) получава специална награда, защото доказва способността на индивида да променя обществото с малки, но ефективни стъпки, какъвто е неговия непретенциозен дизайн. 
Инсталацията „Социализирания срещу алиенирания град” (Ил. 2-5), Венецуела се отнася критично, но жизнеутвърждаващо към пренаселения град. Съвременните агломерации могат да се проявяват в два крайно противоположни образа – социализиращ и отчуждаващ град, ясно определени в художествените графики и разказите на хората от бедните слоеве на обществото, особено чувствителни към атмосферата на общността.   
Кипърската изложба Revisit (Ил. 2-6) прави конструктивни предложения за устойчив туризъм, на основата на сериозен икономически и пространствен анализ. В предлагания модел от съществено значение е цялостната тъкан на града, жилищните квартали и пътя до широко известните паметници на културата и архитектурата. Тази хомогенност на предлагането избягва спукването на туристическия балон, който нагнетява едностранчиви очаквания към избрани обекти.    
Норман Фостър осигурява  общодостъпно пространство в основата на Банката в Хонконг, което се превръща в дневна за бедните през почивния ден. Интуицията на големия творец потапя неповторимия хай-тек като жив организъм в живота на града.
Екзалтираните опити на хърватската инсталация „Пряката демокрация изисква пространства без посредничество” (Ил. 2-7) е съвременна утопия, акцентираща върху способността на архитектурата да предопределя начините за използване на пространството, което е основен ресурс. Тя ни кара да осъзнаем ролята на политиката, която ръководи архитектурната активност и реално се вплита в крайния резултат. 
 
Текст и снимки: Анета Трифонова
02-04
02-5
02-7
02-02
02-03
02-6
02-01

Сподели
 

Новини

21 Септември 2018, 09.48
На 19-ти септември 2018 г. в София, в шоурума на фирма "АТАМА" се проведе журирането...
19 Септември 2018, 17.52
Отворената дискусия потърси отговори на въпросите какво е хармонична среда и...
04 Септември 2018, 11.18
Първото издание на проекта обедини идеи на студенти по архитектура, граждани...
Медийни партньори
VIP медиен партньор