Оценъчната основа на архитектурата - философия, теория, критичност

(0 гласа, средно 0 от 5)
03-00
В търсене на общата основа изложителите и посетителите осъзнават отношенията между архитектурата и нейните създатели от миналото и настоящето, чрез което всяка страна се съотнася и оценява. Това е съществената новост в историята на архитектурните изложби. Стремежът да се оценят фундаментите на професията в контекста на съвременното развитие е значителна крачка към критичността на архитектурата, избледняла съществено през последните десетилетия. За разлика от миналото, когато архитектите се представяха индивидуално, тази година преобладават групите от съмишленици, демонстриращи сходни разбирания и търсения. Това първо ниво на абстракция, да се определи общото между тях, ги прави част от своеобразна теоретично-критична единица. 

На този фон се открояват големите мислители. Бернар Чуми (Ил 3-1) представя своите философски послания за смисъла на архитектурата като своебразен архитектурен манифест в стила на култовите си постери от миналия век. С рекламната си тактика те подчертават разликата между архитектурата като намерение на нейния създател и поставена в реални условия. Тезите са отправна точка за многопластови дискусии: Архитектурата не е толкова познаване на формата, а по-скоро форма на познание; Архитектурата не е за условията на дизайна, а за дизайна на условията; Концепцията, а не формата отличава архитектурата от обикновената сграда. 
Норман Фостър и Карлос Каркас илюстрират трудността на професията чрез инсталацията Gateway (Пътя). (Ил.3-2.)  В плътната тъмнина по пода се прожектират имената на поколения творци свързани с архитектурата по алгоритъма на движението на мравките. Динамично сменящите се фотоси по стените илюстрират известни обществени пространства. По този ефектен начин, общото е разкрито в два плана – като интензивност на професионалните усилия и чрез характера на подбраните пространства. 
Кенет Фрамптън е един от най-значимите архитектурни критици на нашето време, проследяващ внимателно тектониката и идентичността относно контекста, топографията и майсторството. Според него, тези аспекти са, до известна степен, пренебрегвани от североамериканските архитекти, но ги намира в творчеството на петима от тях (Стивън Хол, Рик Джой, Паткау, Сайтовиц/Натома и Сътклиф), по точно тяхната интерпретация на взаимодействието на двойките категории: типология – топография; майсторство -  материализиране; светлина - форма.
Харвардския преподавател Фаршид Мосави с „Архитектура на афекта” (Ил 3-3) разширява границите на архитектурната теория в посока на сетивността и новата роля на възприятията. Тезата, изказвана в нейните трудове на Харвардски преподавател, че архитектурата на значенията не играе вече ролята си на основа на общото възприятие, поради безкрайната фрагментарност на културата, е заместена от архитектурата на афекта.  Прожектираните в инсталацията изображения са оголени от значенията с които обикновено се натоварват проектите. Така потопени в чистата сетивност на израза те променят архитектурната таксонометрия и определят нейната значимост само чрез въздействието, съотнесено към други сходни индивидуални преживявания.
Бургхард предлага отново Паметника на Модернизма (Ил 3-4), реален конкурсен проект за централен терен в Берлин. С днешна дата макетът говори по-скоро иронично за обсебването от модернизма, макар реално да има постмодернистично звучене. Той отваря темата как днешните сгради стоят върху значимото исторически наследство на 20 век, подкрепена и в други експозиции.
Изложбите Малайзия Voices (Ил 3-5) и Тайланд  включват десетки идеи, илюстриращи съвременното мислене върху ключови архитектурни понятия и проблеми. Това са гласовете на нашето време, обединени в едро-размерната конструкция „Арматура” - метафора на застинала звукова вълна, която носи разногласните модели, всеки от които е прекрасно обоснован: Въздухоплавателен обект,  Каталитично-катаризсен преобразувател, Мултипликация, Общността на противоречията. 
Миниатюрната инсталация The Exhibitionist &The peeping Tom разглежда архитектурата като илюстрация на съвременните нагласи и преднамерено понижава ролята на архитекта, особено при представянето на творбите. Авторът трябва да предостави това право на публиката, която да може да я представи и изрази себе си.  Така творбата достига до своя субект, а авторът я вижда през неговите очи. 
Текст и снимки: Анета Трифонова
 
03-03-02
03-05
03-01
03-03
03-05-02
03-02
03-05-01

Сподели
 

Новини

04 Септември 2018, 11.18
Първото издание на проекта обедини идеи на студенти по архитектура, граждани...
14 Август 2018, 11.33
Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ отваря врати, за среща на...
13 Август 2018, 12.46
Снимка на Експозиционния център от личния сайт на арх. Нарди, Източник:...
Медийни партньори
VIP медиен партньор