Оценъчната основа на архитектурата - философия, теория, критичност

(0 гласа, средно 0 от 5)
03-00
В търсене на общата основа изложителите и посетителите осъзнават отношенията между архитектурата и нейните създатели от миналото и настоящето, чрез което всяка страна се съотнася и оценява. Това е съществената новост в историята на архитектурните изложби. Стремежът да се оценят фундаментите на професията в контекста на съвременното развитие е значителна крачка към критичността на архитектурата, избледняла съществено през последните десетилетия. За разлика от миналото, когато архитектите се представяха индивидуално, тази година преобладават групите от съмишленици, демонстриращи сходни разбирания и търсения. Това първо ниво на абстракция, да се определи общото между тях, ги прави част от своеобразна теоретично-критична единица. 

На този фон се открояват големите мислители. Бернар Чуми (Ил 3-1) представя своите философски послания за смисъла на архитектурата като своебразен архитектурен манифест в стила на култовите си постери от миналия век. С рекламната си тактика те подчертават разликата между архитектурата като намерение на нейния създател и поставена в реални условия. Тезите са отправна точка за многопластови дискусии: Архитектурата не е толкова познаване на формата, а по-скоро форма на познание; Архитектурата не е за условията на дизайна, а за дизайна на условията; Концепцията, а не формата отличава архитектурата от обикновената сграда. 
Норман Фостър и Карлос Каркас илюстрират трудността на професията чрез инсталацията Gateway (Пътя). (Ил.3-2.)  В плътната тъмнина по пода се прожектират имената на поколения творци свързани с архитектурата по алгоритъма на движението на мравките. Динамично сменящите се фотоси по стените илюстрират известни обществени пространства. По този ефектен начин, общото е разкрито в два плана – като интензивност на професионалните усилия и чрез характера на подбраните пространства. 
Кенет Фрамптън е един от най-значимите архитектурни критици на нашето време, проследяващ внимателно тектониката и идентичността относно контекста, топографията и майсторството. Според него, тези аспекти са, до известна степен, пренебрегвани от североамериканските архитекти, но ги намира в творчеството на петима от тях (Стивън Хол, Рик Джой, Паткау, Сайтовиц/Натома и Сътклиф), по точно тяхната интерпретация на взаимодействието на двойките категории: типология – топография; майсторство -  материализиране; светлина - форма.
Харвардския преподавател Фаршид Мосави с „Архитектура на афекта” (Ил 3-3) разширява границите на архитектурната теория в посока на сетивността и новата роля на възприятията. Тезата, изказвана в нейните трудове на Харвардски преподавател, че архитектурата на значенията не играе вече ролята си на основа на общото възприятие, поради безкрайната фрагментарност на културата, е заместена от архитектурата на афекта.  Прожектираните в инсталацията изображения са оголени от значенията с които обикновено се натоварват проектите. Така потопени в чистата сетивност на израза те променят архитектурната таксонометрия и определят нейната значимост само чрез въздействието, съотнесено към други сходни индивидуални преживявания.
Бургхард предлага отново Паметника на Модернизма (Ил 3-4), реален конкурсен проект за централен терен в Берлин. С днешна дата макетът говори по-скоро иронично за обсебването от модернизма, макар реално да има постмодернистично звучене. Той отваря темата как днешните сгради стоят върху значимото исторически наследство на 20 век, подкрепена и в други експозиции.
Изложбите Малайзия Voices (Ил 3-5) и Тайланд  включват десетки идеи, илюстриращи съвременното мислене върху ключови архитектурни понятия и проблеми. Това са гласовете на нашето време, обединени в едро-размерната конструкция „Арматура” - метафора на застинала звукова вълна, която носи разногласните модели, всеки от които е прекрасно обоснован: Въздухоплавателен обект,  Каталитично-катаризсен преобразувател, Мултипликация, Общността на противоречията. 
Миниатюрната инсталация The Exhibitionist &The peeping Tom разглежда архитектурата като илюстрация на съвременните нагласи и преднамерено понижава ролята на архитекта, особено при представянето на творбите. Авторът трябва да предостави това право на публиката, която да може да я представи и изрази себе си.  Така творбата достига до своя субект, а авторът я вижда през неговите очи. 
Текст и снимки: Анета Трифонова
 
03-03-02
03-05
03-01
03-03
03-05-02
03-02
03-05-01

Сподели
 

Новини

14 Декември 2017, 12.34
Дебютното издание ще се състои на 3-ти и 4-ти феруари 2018-та година по случай...
27 Ноември 2017, 11.06
На 22.11.2017г., в пресклуба на БТА, „Българска асоциация за изолации в...
21 Ноември 2017, 11.58
• В рамките на изложбата, на 22 ноември 2017 г. от 18:00 ч., архитектите от АДА АД...
Медийни партньори
VIP медиен партньор