Star Gallery - различният търговски център

(1 глас, средно 5.00 от 5)
Текст: Даниела Арнаудова
Снимки: Петя Павлова

През 2009 г. една старинна сграда на ул. „Княз Александър I”, по-известна като бившия „Нармаг”, се възроди за нов живот. Цялостните й реновация, преустройство и адаптация продължиха близо 5 години. Зад тази инициатива стои един сериозен екип в лицето на инвеститора - българската компания „СС Пропърти” ООД. Тя е основана от двама австрийски инвеститори, които имат дългогодишен опит в реставриране на сгради - паметници на културата, в лицето на Карл Полцхофер, генерален директор на KAPO Holding GmbH и инж. Рудолф Лайтнер, генерален директор на Leitner Planung und Consulting GmbH.

Що се отнася до архитектурата, проектът е съвместна разработка на А&N Property, Австрия, с ръководител инж. Рудолф Лайтнер, под чието ръководство са санирани много сгради в Грац, и на „Арконт-А” ООД с ръководител арх. Стефан Стефанов. Специалният проект за консервация, реставрация и експониране на археологията в двете сутеренни нива на сградата е разработен от арх. Радка Стефанова с участието на археолога Мая Мартинова и консерватора проф. Валентин Тодоров.



Проектът максимално съхранява характера на сградата, като осъвременяването основно третира вътрешното интериорно пространство. По запазени архитектурни планове са реновирани и двете фасади. Архитектите предлагат защита и експониране на археологията на подземните нива и активното й участие в интериора на сградата. Днес сградата е оборудвана с първокласна техника и разполага с обща площ от 3500 кв. м. Тя запазва първоначалната си търговска функция. Сградата е пететажна с мецанин откъм ул. „Кн. Александър I” и триетажна откъм ул. „Отец Паисий”. На двете нива на сутерена са експонирани археологическите останки. Партерът, мецанинът, вторият и третият етаж са свързани помежду си с двойка ескалатори. На тези нива е предвидено да бъдат разположени бутикови магазини. Четвъртото и петото ниво са оформени с просторни панорамни тераси с изглед към Стария град и са планирани за ресторант и кафе-бар. На партера чрез пасаж се осъществява връзката между двете улици на изток и запад, като се запазват двата основни входа на сградата. Всички нива са отворени към централно атриумно пространство. Оригиналното проектно решение „разцепва” сградата по хоризонтала и по вертикала чрез разминаване на нивата в западната и източната й част. Това създава чувството за движение в подножието на каньон. Вътрешното пространство максимално се динамизира, което прави археологията „видима” в цялостния интериор. Два остъклени асансьори обслужват всички нива, Към тях са изградени отворени стълбищни клетки, които са аварийно защитени с противопожарни завеси, скрити в конструкцията. В интериорните пространства, където преобладават стъкло, инокс и дърво, оригинално са интегрирани двата културни пласта на античност и възраждане. Търговските площи са решени с твърда тъмна настилка, в контраст с археологичните нива. Сградата е напълно оборудвана с климатични и вентилационни инсталации и е снабдена с най-модерни противопожарни съоръжения.

Ако се върнем в годините назад, някогашният „Търговски дом” на „Ково” и „Сиди” обединява две здания, строени съответно през 1926 г. и 1930 г. по проект на известния пловдивски архитект Христо Пеев. Сградата е пететажна с мецанин откъм ул. „Княз Александър I” и триетажна откъм ул. „Отец Паисий”. Конструкцията е смесена - от носещи тухлени стени и колони и метални греди с „пруски свод” на междуетажната конструкция. Покривът е дървен.

Сградата е паметник на културата с категория „ансамблово значение” (като елемент от уличния ансамбъл на Главната пешеходна зона на Пловдив) Тя попада на територията на груповия паметник Историческа зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив” и частично върху трасето на стадиона на Филипопол - един от паметниците на римската обществена архитектура в периода II-IV в. сл Хр. В процеса на строителните работи бяха открити елементи от източната част на римския стадион и от градската структура на античния град. Това наложи провеждане на пълно спасително археологическо проучване под контрола на екип от Археологически музей - Пловдив и НИПК.

Старо и ново съжителстват в хармония
 
„Особеното в този проект е, че става дума за две сгради, строени по различно време и оформени като един комплекс”, така арх. Стефан Стефанов започва своя разказ за всички перипетии около Star Gallary. Сградите са изграждали едно цяло, чрез вътрешен пасаж с калдъръмена настилка, свързващ двете съседни улици. Идеята за вътрешна улица е продължена и в концeпцията на новия проект, но цялостно обогатена. „Проектът е много удачен пример за това как може да бъде решен целият квартал на ниво „градоустройство. Жалко, че никой досега не се е опитал да направи подобна градоустройствена разработка”, коментира арх. Стефанов. Самият той вижда възможност цялото това каре между двете улици да бъде оформено по подобен начин и да се превърне в динамична търговска част, с богати атриумни пространства, без мръсните вътрешни дворове, които могат да се видят в момента. 

Концепцията за изграждане на обекта е авторска разработка на българския екип и е предложена на австрийските инвеститори. „Карл Полцхофер и инж. Рудолф Лайтнер са хора с претенции и с желание да направят една добра инвестиция в страната ни. Финансовата възможност на чуждия инвеститор в случая също беше безспорен плюс, защото позволи едно толкова продължително строителство. Но мотивиращият фактор беше, както те самите се изразяват: “Ние не идваме за малко, идваме завинаги!” И това беше показателно за цялостното им отношение към този проект - от самото начало, до финала, казва арх. Стефанов. 

Фасадите се запазват категорично и влизат в общия ансамбъл. Сградата е елемент от уличния ансамбъл на главната пешеходна зона на Пловдив. Тя попада на територията на груповия паметник Историческа зона „Филипопол - Тримонциум - Пловдив”. „Желанието на инвеститорите беше да съчетаем старо и ново и голям проблем в тази посока представляваше укрепването на фасадите, особено тази към бул. „Княз Ал. Батенберг”. По-атрактивно обаче се оказва това, което се случва вътре в самата сграда. „ Не предполагахме, че ще излязат разкопки. Съдейки по мястото, където се намирахме, знаехме, че ще излезе античност, но не и в такъв мащаб. Все пак сутеренното ниво се е ползвало, преди да започне реконструкцията за младежко заведение и тук заварихме какви ли не бутафории. Но понеже сградата като цяло трябваше да бъде укрепена, започнахме да търсим нивото, на което да можем да фундираме. В хода на реконструкцията постепенно започнаха да излизат античните пластове. Намесиха се и специалистите от НИПК. Те ни оказаха своята подкрепа и дори заявиха желанието си да изискаме от инвеститора да завърши напълно проекта”. 

Какво обаче се случва по-нататък? „Подминахме проектното ниво с още два етажа надолу, под нивото на “Кн. Александър I”. Това допълнително създаде много сериозни конструктивни проблеми. В един момент цялата сграда остана във въздуха на 2.50-3 метра. Стигнахме под съществуващите фундаменти, откъдето започна тяхното сериозно укрепване и подсилване. Прецизната конструктивна работа беше дело на екипа на инж. Маньо Манев. Това, от което съм доволен, е, че от тяхна страна нямаше никакви ограничения по отношение на архитектурата”, коментира арх. Стефанов. 

Следващият проблем, който възникнал, било изграждането на новата конструкция вътре в самата сграда. „При наличието на тази архелогия вече беше невъзможно да стъпваме на каквото и да е друго, без да ползваме съществуващите фундаменти, които излязоха като елемент на античността. Задължително трябваше да ги запазим.” Затова проектантите предприели фундиране под античността, където са направени набивни пилоти под всяка от колоните. Над тях „стъпила” и новата конструкция, която трябвало да „поеме” останалите 5 надземни нива. Целта на всичко това е максималното отваряне на сутеренното пространство. За да се възприемат сводовите конструкции, носещи седалките на театъра, се наложи да се направят пробиви в носещите каменни стени на съществуващата конструкция в посока север-юг. Процесът се оказал трудоемка работа, защото стените били от ломен камък, ваден  от кариерите. Въпреки това екипът предприел тяхното укрепване, с цел да се запази автентичният вид на сградата от 30-те години на миналия век с елементи от турски градежи.

В крайна сметка сутеренът се отваря максимално в напречна посока, за да осигури подходящо възприемане на археологията. Резултатът е eдно елегантно пространство с минимален обем конструкции. „Оттук нататък изграждането на нивата продължи по първоначалната концепция, която бяхме заложили. Атриумът на партера е пробит по цялата надлъжна ос, така че се създава вътрешна улица - „реплика” на съществуващата в миналото.”

Архитектите налагат и идеята за пробива на конструктивните нива. Идеята за по-раздвижените вътрешни нива е да създадат по-богат вътрешен образ, а археологията да е достъпна от всяка точка и така да участва активно в интериора на цялата сграда. Подпокривното пространство, което първоначално било неизползваемо, ще се превърне в заведение за хранене и кафе. Част от неизползваемите покриви са превърнати в прекрасни просторни тераси с много приятна панорамна гледка към Сахат тепе и към Стария град.

В процеса на работа най-сериозни изменения обаче претърпява интериорното решение. Причината е в промените на концепциите на инвеститора, свързани с начина на експлоатация на сградата. Още в самото начало проектанският екип е наясно, че собственикът няма намерение да разпродава обекта, а ще изгради сграда с общо менажиране. „Начинът на управление на едни такъв център е много важен. Не можеш да привлечеш добър търговец в обект, който се менажира по схемата „построено-продадено-оправяй се сам”, коментират архитектите. В началото на строителството заявената активност към сградата от страна на търговците е над 100%. Но те, разбира се, поставят различни претенции относно бъдещата й експлотация. Затова в процеса на работа, инвеститорът се насочва към идеята тук да бъдат привлечени един-два стратегически клиента, а не множество малки търговци.  За проектантите обаче тази трансформация ги насочва към друг подход - идеята да се отворят  максимално двете стълбищни ядра към общото пространство. Единият от панорамните асансьорите е „стъпил” в терена, а другият - в стояща конструкция, с което се превръща във висящ и окачен детайл от общия интериор. Двете надземин нива се свързват допълнително и чрез вътрешни ескалатори.

Нов елемент в проектното решение е предложен за двете стъклени клетки. Според противопожарните изисквания те трябвало да бъдат затворени. Пожарозащитата е решена чрез специални завеси, монтирани върху окачения таван и падат автоматично при  пожар.

Сградата е изцяло климатизирана и снабдена с всички необходими системи за отопление и вентилация, плюс съответните топлоизолации по покриви и тавани. Инженерната инфраструкура е на много високо ниво. Има монтиран сателит и интернет, с връзки обслужващи цялата сграда. Използвана е австрийска дограма „Капо” от естествен материал, определяна като „мерцедеса при дограмите”. Сутеренът  е в метална конструкция, а подовите са с метални решетки, което създава възможност да се възприемат античните нива. Архитектите използват и инокс, стъкло и стъклени парапети, без ръкохватка. По този начин те не се налагат като елемент в интериорното решение, а по-скоро въздействат само като рамка.
Сподели
 

Новини

12 Октомври 2018, 14.19
На 11 октомври 2018 г. в София, Националният конкурс "Баня на годината" откри 15-тото...
08 Октомври 2018, 15.10
На 4 октомври 2018 г. в София, в Амфитеатъра в хотел Арена ди Сердика се проведе...
04 Октомври 2018, 11.30
Министерство на културата ускорява процедурата за статут на паметник за...
Медийни партньори
VIP медиен партньор